„Общественият интерес е да се прекрати войната по пътищата, да се сведат до минимум нарушенията на правилата за движение. Това не може да стане с необмислени мерки, приети набързо, които целят само хвърляне на прах в очите на обществото.“
Това коментира в интервю за БНР адвокат Силвия Петкова. Тя подчерта, че не размерът на наказанията е важен, колкото тяхната ефективност.
Има много държави, които успешно са ограничили до минимум пътно-транспортните произшествия и пострадалите на пътя, посочи тя.
„Сред тези мерки са нулевият толеранс за млади водачи, високите, но ефективно събирани глоби, възможността да се налагат наказания без лишаване от свобода, каквото при нас е пробацията, което не може да се налага за най-разпространените транспортни престъпления, включително и за формалното шофиране с концентрация на алкохол над 1,2 на 1000 и след употреба на наркотични вещества.“
Пробационната мярка включване в програми за обществено въздействие би могла да бъде изключително ефективна, изрази мнение адвокат Петкова.
Съдебната практика показва, че дори когато е установено, че извършител на престъпление е зависим от алкохол или наркотици, принудителните медицински мерки не се прилагат, изтъкна юристът.
Трудно би могло да се обоснове наказателна или административно-наказателна отговорност на човек, който вижда друг да се качва в автомобила след употреба на алкохол или наркотици, смята Силвия Петкова.
Тя отбеляза още, че шофирането в нетрезво състояние и причиняването на съставомерни вреди са особени престъпления от гледна точка на тяхната субективна страна.
„Водачът се качва умишлено, съзнавайки, че се намира в пияно или дрогирано състояние, но дори в някаква степен да съзнава, че е възможно да причини инцидент, то това съзнание е прекалено общо, за може да се говори за умисъл. Умисъл би имало, когато в съзнанието на дееца се отразява конкретната последица, включително и към конкретния пострадал.“
