Не споделям “голия” оптимизъм за края на Ковид кризата. Това, че Западните държави облекчават мерките, не означава, че и в България ще е така – видяла жабата, че подковават вола, та и тя… С това катастрофално ниво на ваксинация изобщо няма изгледи болестта в България да отшуми, още повече, че Омикрон не създава толкова траен имунитет. На ден продължават да умират по 100 души от Ковид (от 10 дни тенденцията е на растеж нагоре). Това продължава да натоварва здравната система ненормално – обслужването на много болни страда. Само за миналата година България е загубила 4000 медицински сестри – не знам дали сте наясно колко много се върши от сестрите и какви проблеми тепърва ще имаме с недостига на тази професионална група. Ненормалната и натоварена работна среда прогонва и сестри, и санитари, и лекари. Цената ще плаща цялото общество.
С почти 100 починали от Ковид на ден смъртността ни е с около 50% по-висока от нормално. Това, че свикваме (както жабата с горещата вода или хората във военни райони със смъртта) не означава, че проблемът го няма. Ролята на политиците е винаги да напомнят какво е наред и какво не е, защото рано или късно теглим чертата и виждаме – държавата ни е станала едно по-лошо място за живот – и като отношение, и като здравна грижа. Всеки сам си “преценя”, но няма да се уморя да повтарям, че не знаем и какви ще са дългосрочните ефекти на този неприятен вирус, който засяга цялото тяло и сърцето. Ако след 10 години преболедувалите покажат значително повишен риск от сърдечно-ритъмни проблеми, или пповишена честота на сърдечна недостатъчност, както и трайно увредена концентрация и уморяемост (последното се е случило след “класическия” САРС), няма да можем да се върнем и да поправим щетите – ще имаме едно много болно общество и огромни, нерешими проблеми.
Изобщо, трябва да се научим да живеем балансирано и следвайки фактите, без да сме безпочвено оптимистични или безпочвено мрачни и апокалиптични. В момента имаме една умерено напрегната ситуация, добре е да сме внимателни.
