ДБ: България заслужава по-адекватни икономически мерки в кризата

ДБ: България няма нужда от Министерство на бетоноукрепването

Позиция на Демократична България относно антикризисните икономически мерки на правителството:  "Министерството на финансите обяви, че „впряга ресурс от около 4,5 млрд. лева“ за подпомагане на малкия и средния бизнес, самонаетите лица и хората в неплатен отпуск заради кризата. Преглед на представените мерки показва, че управляващите могат и са длъжни да се постараят и да намерят точни и навременни средства за подпомагане на най-уязвимите части от обществото – малкия и средния бизнес, работниците със силно намалели и прекъснали доходи или самонаетите.

В сегашния си вид мерките за 4,5 милиарда лева не са нищо повече от пореден PR ход  на правителството. В по-голямата си част това не е нов ресурс за справяне с последствията от кризата, а пренасочване на налични финансови средства. Към тази категория спадат показаните мерки под шапката на Фонда на фондовете: в частта „градско развитие“ (418 млн. лева), капиталови инвестиции (150 млн. лева) или кредити за микропредприятия (24 млн. лева). Тези мерки се подготвят от 2016 г. и 2018 г. и процедурите по осъществяването им са отдавна в ход.

Основната тежест в правителствения пакет от 4,5 млрд. лева носят мерките, прехвърлени за осъществяване към банковия сектор: отпускането на необезпечени, безлихвени или субсидирани кредити възлиза на общо над 3,9 милиарда лева. При тях се разчита на мултипликатора на гаранциите към търговските банки, предлагани от Българската банка за развитие, фонда “Джереми”, както и на Фонда на фондовете (с изключение на ББР – отново мерки, разработвани далеч преди обявяването на пандемията).

Основното допускане при тези мерки е, че бизнесите, които изнемогват и са заплашени от изчезване поради непосилни пазарни предизвикателства и тежки фиксирани разходи, ще инвестират ресурс в осигуряването на ликвидни средства при облекчени условия, рискувайки и залагайки на по-добро бъдеще. Със сигурност ще има и такива и вероятно банковият сектор добре ще разпознае нуждаещите се – дори и без предлаганите гаранции. Дали облекчените кредитни и лихвени условия са панацеята за бизнесите и гражданите под стреса на изчезващите и преструктуриращите се пазари остава за момента под огромно съмнение. Опасността е благовидният предлог за “антикризисни кредити” да позволи на фирми, близки до властта, изведнъж да се окажат свръхликвидни и гладни за евтини активи.

Всички малки и средни фирми, останали без работа или вече страдащи от силно намалели приходи, всъщност имат нужда от директна помощ под формата на работещи и бързи електронни услуги, намалени данъци, разсрочени или дори опростени плащания, директни социални трансфери. Просто, ясно и бързо. Без посредници по линия на разчетите и плащанията с хазната или взаимодействието с регулаторите."

/