Първо, обществено достъпен и базиран на данни анализ, и едва след това изразходване на средства за ремонт на тротоарите, предлагат специалистите
Осигуряването на по-добро качество на живот на жителите на София включва и създаване на условия за пешеходно движение, които да позволяват не само преминаване през конкретно място, но и създават приятно преживяване по време на всекидневното придвижване в града. През 2022 г. Столична община изтегли 100 млн. лева заем от Европейската инвестиционна банка, който да се използва за обновяване на тротоарните настилки. Въпреки това сумата не е достатъчна, за да се обхване целия град. Експертите на „Екипът на София“ са категорични, че това налага приоритизация на местата, които да бъдат обновени, за да бъде изразходването на публичните средства с възможно най-голям ефект за най-много граждани.
Според тях, освен липсата на анализи за подбор на най-използваните пешеходни терени по райони, има още два основни проблема при реализацията на програмата за възстановяване на столичните тротоари – извършване на текущи вместо основни ремонти и използването на настоящата улична регулация.
Съгласно Закона за устройство на територията, при текущ ремонт, за разлика от изискванията за основен, не са необходими проект, съгласуване с експлоатационните дружества или разрешение за строеж. Именно затова тази практика е предпочитана. Тя обаче води до обикновена замяна на амортизиран стар паваж или плочки с нови, а резултатът е само повърхностно подобрение на градската среда. При основния ремонт се обновява не само настилката, но и подземната инфраструктура. Така става възможно изграждането на общ колектор под тротоара, в който да бъдат организирани различни инженерни мрежи – кабели за електричество и за данни, водопровод, газопровод и др. По този начин освен, че се обновява инфраструктурата, намалява и броят на шахтите по тротоарите. Но и се увеличава възможността за засаждане на дървета, което пък прави улиците ни по-приятни.
Другият основен проблем с улиците и тротоарите в града е свързан с действащата улична регулация, която определя техните габарити. На много места, особено в южните и интензивно развиващи се територии, уличната регулация не е приложена и отделни участъци или цели улици са все още частна собственост, която не е придобита от общината. Това ограничава възможността за облагородяване на пространствата и изграждането на уличната инфраструктура. Забавяне в процеса на обновяване може да има и при намерение да бъдат разширени съществуващи тротоари, когато са за сметка на автомобилното платно. Това е така, понеже изместването на бордюрните линии изисква промяна на съответния план за улична регулация. Въвеждането на еднопосочно движение в много софийски квартали би намалило необходимата ширина на автомобилното платно и би дало възможност за разширяване на пешеходното пространство без това да е за сметка на паркирането или проходимостта на улицата. Тази процедура обаче, също както и за извършването на основен ремонт, отнема време и затова е непопулярна, смятат експертите.
„
Екипът на София“ има богат опит в градските изследвания и създаването на политики за подобряване на пешеходната среда. Затова и съдействахме на два столични района – „Лозенец“ и „Слатина“, в процеса на приоритизация на местата за обновяване, като изготвихме няколко пространствени анализа. Използвахме подходи, които стъпват върху установени модели на поведение на пешеходците. С помощта на геопространствени анализи приложихме техники, с които идентифицирахме натоварените пешеходни маршрути. Разработихме серия от критерии, с които да идентифицираме маршрутите и отсечките с потенциал за най-интензивно пешеходно движение. Така положителният ефект от ремонтирането на тротоарите ще се усети от по-голяма част от населението на квартала“, коментира ръководителят на „Екипът на София“ Любо Георгиев.
Урбанистът Калоян Карамитов добави: „Основната цел на тези анализи е да подпомогнат вземането на обосновано решение за приоритизиране на отсечките за ремонт от пешеходната мрежа. Те не отменят необходимостта от преглед на състоянието на физическата среда на място, но ограничават обхвата до най-важните отсечки според пешеходните потоци, към които да се насочат основните инвестиции.“
Според него, тротоарите имат важно място в градската среда и са неизменна част от облика на един град. „Тяхното състояние и свързаност в мрежа имат определяща роля при избора на начин на придвижване – пешеходно движение или ползване на колата дори и за кратки разстояния“, коментира Карамитов.
Експертите отбелязват, че една от съвременните концепции, прилагани при планирането на градовете, е тази за “15-минутният град”. Основната ѝ идея е всичко най-важно да бъде на 15 минути пешеходно разстояние – от детски градини и училища до паркове, магазини и места за развлечение. За реализирането й в София са необходими:
- Устройствени планове, които стимулират мултифункционалността и създаването на обществени сгради в кварталите;
- Специално изградена физическата среда – свързаност между кварталите и пространствата, условия за безопасно пресичане, наличие на тротоари и алеи.
Не по-малко важни обаче са и качеството на самите настилки, цялостният дизайн на средата, и съобразяването му с различните възрастови групи и хората със специфични нужди при придвижване.
Повече за решенията, които „Екипът на София“ предлага за подобряването на тротоарните пространства, може да се намери на сайта организацията ТУК.
