Част от институциите, представили негативно становище, са институции, които ще бъдат засегнати тези промени, ако се случат – ще им бъдат ограничени правомощия и привилегии. Затова и не е учудващо, че има неодобрение на проекта за изменение на Конституцията.
Това заяви пред БНР заместник-министърът на правосъдието Емил Дечев след отправените критики от професионалната общност към заявените промени в Конституцията. „Това е проект, написан от депутати от 3 парламентарни групи – ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Ние не сме участвали в този процес“, уточни той.
Сред критиците на проекта са Съюзът на съдиите, прокуратурата, ВСС. Дечев посочи, че не е съгласен „с всяка една от техните критики“.
Техните опасения са, че приключването на единния ВСС и разделянето му на два ще бъде противоконституционно, защото според решение на Конституционния съд от 2003 г. това е промяна на формата на държавно управление, която може да се извърши само от Велико народно събрание, уточни заместник-министърът на правосъдието.
„Истината е, че докато не стигне до Конституционния съд, няма да знаем кой е прав и кой е крив. Това решение от 2003 г. прави необичайно разширително тълкуване на „форма на държавно управление“ и не се позовава на никаква европейска конституционна традиция. Това е изцяло българско конституционно творчество, с чиято логика не мога да се съглася.“
Относно указите на президента Емил Дечев изтъкна, че това вече е „пример, как може наистина да се получи проблем, защото излизаме извън една власт“ и „действително има риск, ако настоящият състав на КС следва логиката на решението от 2003 г., да приеме, че такава промяна е противоконституционна, ако бъде гласувана от обикновено народно събрание“.
По темата с намаляването на мандатите Дечев коментира, че намаляването на мандатите може да доведе до увеличаването им – „от седем на десет години“.
„Не споделям тази идея. На върха на прокуратурата и съда трябва да бъдат хора, които не трябва от първия ден на техния избор да премислят как трябва да се държат и какви решения да вземат, за да си подсигурят втори мандат. Това става опасно. Първоначално в проекта не е имало такава идея. В един момент се е появила идеята за втори мандат от 5 години, тоест стават 10.“
Емил Дечев обясни, че ако този петък се съберат 160 гласа, защото е ясно, че няма да има 180, текат срокове между 2 до 5 месеца до гласуването на второ четене. Така най-рано второто гласуване на промените може да е 6 декември, а най-късно – на 6 март, когато би трябвало и премиерът Николай Денков да подаде оставка, за да се получи т.нар. ротация.
„Не вярвам да се стигне до този вариант – в един и същи ден да се правят такива големи промени – както на изпълнителна власт, така и на Конституция. (…) Има възможност за подобряване на текстовете, те да се премислят по-добре, но да очакваме, че ще бъдат посрещнати с всеобщо одобрение, е абсолютна илюзия. Критики ще има до последно.“
Дечев изрази резерви относно текстове, касаещи двойното гражданство и преформатирането на служебното правителство.
