Предложеното от ДПС държавно “сдружение” за дарения е безобразен цинизъм. Последното, от което българските данъкоплатци имат нужда, е държавата да им създава платформа за дарения. Държавата просто трябва да си свърши работата, така че да не трябва родители да събират дарения, за да спасяват болните си деца.
Вместо това имаме Данчо Цонев, който обяснил, че, за да се възстанови доверието в дарителството, нарушено след ужасяващите разкрития за злоупотреба с човешкото нещастие от ХелпКарма, държавата трябвало да създаде дарителска структура (дари.бг), която да бъде “еталон за прозрачност”. За целта трябвало да се дадат 1 милион лева от държавния бюджет на несъществуващо сдружение, което да реализира идеята на ДПС.
Говорим за същия Данчо Цонев, който е дежурен съвносител на законопроектите на Пеевски. Не знам дали успявате да си представите как е възможно в държава, в която същият този Данчо Цонев е председател на бутафорната парламентарна комисия за контрол на средствата, изразходвани в кризата, да се създаде от същата тази държава нещо, което дори и бегло да се доближава до идеята за прозрачност и отчетност.
Но най-големият цинизъм тук дори не е в личността на предлагащия, а в скелетите в гардероба, които това предложение неумело се опитва да прикрие. Защото, ако излезем от метафората и се върнем към реалността, ще трябва да кажем, че става въпрос за живота на деца. Не метафорични, реални деца, за които държавата, заета да назначава данчоцоневци, не успява да осигури работеща процедура за лечение в чужбина.
Фондът за лечение на деца беше създаден като временен инструмент, компенсиращ дефицитите на здравната каса. Когато той беше закрит, без обаче въпросните дефицити да са наваксани, поелата функциите му НЗОК, започна да мотае кандидатстващите за лечение, да бави процедури и плащания. Така малко по малко кандидатстващите започнаха да търсят други варианти. Когато имаш болно дете, нямаш време да чакаш държавата да си оправи процесите.
Платформи като ХелпКарма се появяват именно защото държавата не си върши работата. Работа на държавата обаче не е да прави дарителско сдружение. Работа на държавата е да направи така, че здравната каса да работи гладко и с мисъл за хората, за да не отказва пациентите да минават през нея и да ги принуждава да прибягват до дарителски кампании за болните си деца. Работа на държавата е да създаде адекватни медицински стандарти и да въведе електронно здравеопазване, за да започне най-накрая здравната ни система да работи с данни за нуждите на пациентите и за успеваемостта на леченията у нас и в чужбина. И за да спре да разкарва родители на ръба на силите им в разнасяне на документи между учрежденията, а да започне да работи за тях.
