Учени от Италианския технологичен институт разработиха батерия, която може да се консумира, тъй като е направена от хранителни продукти, съобщи електронното издание „Юрикалърт“.
Възможните й приложения са в областта на здравната диагностика, наблюдението на качеството на храните и меката роботика, казват изобретателите.
Новата батерия е представена в изданието „Адвансд матириълс“.
Ядливата електроника се развива доста бързо и може да окаже голямо влияние върху диагностиката и лечението на заболявания на стомашно-чревния тракт, както и върху контрола на качеството на храните.
Изследователите от Италианския технологичен университет са се вдъхновили за творението си от биохимичните окислително-редукционни реакции, които се случват при всички живи същества. Те разработват батерия, която използва рибофлавин (витамин В2, съдържащ се в бадемите) като анод и кверцетин (хранителна добавка и съставка, съдържаща се в каперсите, наред с други) като катод. За повишаване на електропроводимостта е използван активен въглен (широко разпространено лекарство, което се продава без рецепта), а електролитът е на водна основа. Сепараторът, който е необходим във всяка батерия, за да се избегне късо съединение, е направен от водорасли нори, каквито има в сушито. Електродите са капсулирани в пчелен восък.
Батерийната клетка работи с напрежение 0,65 волта – достатъчно ниско, за да не създава проблеми в човешкия организъм при поглъщане. Тя може да осигури ток от 48 микроампера за 12 минути или няколко микроампера за повече от час, което е достатъчно за захранване на малки електронни устройства, като например светодиоди с ниска мощност за ограничен период от време.
„Създаването на по-безопасни батерии, без да се използват токсични материали, е предизвикателство, пред което сме изправени, тъй като търсенето на батерии нараства. Въпреки че нашите ядливи батерии няма да захранват електрически автомобили, те са доказателство, че могат да бъдат направени от по-безопасни материали от сегашните литиево-йонни батерии. Вярваме, че ще вдъхновят други учени да създадат по-безопасни батерии за наистина устойчиво бъдеще“, добави Иван Илич, който работи по проекта.
Източник: Теодора Славянова, БТА
