Технологичната революция, водена от изкуствения интелект (ИИ), обещава да направи медицинските и образователните услуги по-достъпни от всякога. Но заедно с новите възможности възникват и важни въпроси: Каква ще бъде ролята на човека в бъдещето? Ще ни освободи ли ИИ повече свободно време или ще трябва изцяло да преосмислим икономиката и заетостта? Ако работата престане да бъде основен смисъл на живота ни, как ще се промени усещането ни за цел и принадлежност?

Отговори на тези въпроси потърсихме от проф. Лоранс Довилер – специалист по изкуствен интелект и етика, преподавател в Сорбоната и изследовател във Френския национален център за научни изследвания. Години наред тя изучава взаимодействието между хората и интелигентните машини.

Изкуственият интелект – заплаха или шанс?

„Изкуственият интелект бързо променя лицето на нашето бъдеще, като се вписва все по-дълбоко в ежедневието ни“, отбелязва проф. Довилер. Според нея тревогата, че „умните машини“ могат да засегнат до 40% от работните места в света през следващото десетилетие, е напълно основателна. „Обществото е слабо подготвено за тази промяна. Принципът на Моравек гласи, че нещата, които са лесни за машините – например изчисленията и обработката на данни – често са трудни за хората, и обратното. Това означава, че ИИ ще замести предимно така наречените ‘сиви якички’ – хора, които изпълняват задачи за синтез на информация, търсене и обработка на дигитализирани данни.“

Проф. Довилер подчертава, че ако ИИ бъде управляван правилно, той може да даде тласък на нови икономически дейности. Въпросът не е толкова в замяната на хора, а по-скоро на конкретни задачи – процес, който вече е започнал.

Кои професии са най-застрашени?

Някои журналистически позиции, особено тези, свързани с търсене на информация, са изложени на риск. „Вече са засегнати много секретарски позиции, преводачите, дублажът на филми – изобщо всичко, което работи с дигитализирани данни“, пояснява проф. Довилер.

Въпреки това, тя е категорична, че журналистиката не бива да бъде изцяло поверена на машини: „Не можем да заменим всички журналисти с ИИ. Би било ужасно – няма да имаме гарантирана достоверност и фактологична проверка.“

Професиите на бъдещето – ръчни умения и творчество

Незаменими ще останат професиите, които изискват ръчни умения и работа с физически обекти. „Машините не са добри в мануалните дейности. Ще има недостиг на хора в професии като сервитьори, рецепционисти, техници, които работят с физически обекти“, прогнозира тя.

ИИ все още не може да се справи с разнообразието и непредвидимостта на реалния свят. „Роботите във фабриките извършват повтарящи се движения, но е почти невъзможно за робот да дойде в дома ви и да отстрани теч, както ще го направи водопроводчик“, допълва експертът.

Подготовка за новата технологична ера – образование и критично мислене

Въпросът за адаптацията към новата технологична ера е особено важен, за да подготвим бъдещите поколения. „Важно е да започнем обучението още от много ранна възраст. Във фондация ‘Блез Паскал’ създадохме етични AI капсули за училищата, за да обясним концепциите на ИИ на деца между 8 и 11 години. Искаме да разберат как машината може да подобри визията ни за света, но и че тя няма знания, а само произвежда информация. Това е отговорност на хората“, предупреждава Довилер.

За родителите, които се притесняват за професионалното бъдеще на децата си, тя съветва: „Ако искате децата ви да са конкурентни, не копирайте това, което машините предлагат. В новите професии опитът и знанията, съчетани с умения за работа с ИИ, ще ви дадат предимство.“

Човекът и машината – сътрудничество, а не замяна

Изкуственият интелект не е автономен и изисква човешка интелигентност за създаване и поддръжка. „Обещанията за по-малко работни дни и повече свободно време не отчитат колко усилия са нужни, за да създадем и усъвършенстваме тези системи. Човешкият мозък трябва да бъде поддържан активен и здрав“, подчертава проф. Довилер.

Възможно ли е да се създаде ИИ, който да допълва човека, вместо да го замества? „Има изследвания, които показват, че хората, използващи AI инструменти, са по-бързи и креативни, но също така има риск от намалена бдителност и зависимост от машината. Затова е важно да развиваме критичен ум и да съхраним време, в което да работим без машини. Човешкият мозък притежава уникална способност за творчество – и ако искаме да я запазим, трябва да ѝ даваме пространство“, категорична е проф. Довилер.

Източник: Интервю на Нова с проф. Лоранс Довилер, специалист по изкуствен интелект и етика