Има шанс за съставяне на правителство, ако т.нар. партии на протеста се съгласят да играят по правилата на Трифонов. Посланието на „Има такъв народ“ е „няма не искам, няма недей“ – диалогът в момента прилича на игра на котка и мишка, като имаме много ясна роля на насилник и роля на жертва. Това заяви в студиото на сутрешния блок на БТВ „Тази сутрин“ социалният антрополог Харалан Александров.
Журналистът Валерия Велева добави, че ИТН живее в свой собствен свят и в момента не искат да чуят какво става отстрани. В момента сме свидетели на неполитическо говорене и неполитическо правене на политика в България. От „Има такъв народ“ не искат да отговорят кога се е събрала парламентарната им група, кога е бил предложен Пламен Николов и кога тя е гласувала за него. Това е разрушаване на парламентаризма в България, обясни тя.
Харалан Александров допълни, че случващото се в момента всъщност е втора или трета фаза на това разрушаване.
Политологът Калоян Велчев определи партията на Слави Трифонов като „черна кутия“, където никой не знае какво се случва. Вчерашният лайф приличаше много на действията на един вече бивш премиер. В момента г-н Трифонов е взел суверена за заложник, каза политологът. Според него дори и да има правителство, то няма да бъде такова на промяната, а правителство на примирението.
Валерия Велева обяви кандидат-премиерът Пламен Николов за „изключително неподготвен“, а Велчев определи неговата фигура като най-приемливата до момента, макар и неговата неопитност да крие множество рискове за бъдещето на един евентуален бъдещ кабинет.
Анализаторите се обединиха около твърдението, че най-сигурният начин за съставяне на правителство е ГЕРБ да „излезе“ от парламентарната зала.
Ако Борисов извади своите депутати, за да свали кворума, и кабинетът мине с партийна „шашма“, макар и в рамките на закона, това би било изключително унизително за Трифонов, заяви Велева.
По отношение на състава на проектоправителството на ИТН Александров каза, че логиката на лидера на партията и неговите сценаристи и съветници е това да бъде един „тийнейджърски кабинет“, съставен от „млади, неопетнени и неосквернени хора, които не са се докосвали до политиката“, какъвто е и кандидат-премиерът Николов.
