Българската банка за развитие (ББР) е раздала на определен кръг фирми големи кредити извън закона за дейността си. Това заяви по време на изслушването си в Народното събрание днес служебният министър на икономиката Кирил Петков.

В банката са работили на точно обратния на логиката начин, като са се опитвали да оправдават, че риск (за банката) няма.

Някои от случаите ще бъдат предоставени на прокуратурата, заяви Петков.

"Двайсетте най-големи кредита покриват 90% от средствата на банката. Говорим за над 2 млрд. лева", изтъкна Кирил Петков и допълни, че средният размер на дълга е около 80 млн. лева.

В сравнение с останалите банки за развитие това е нечувано, категоричен бе Петков.

Оправданието на ББР защо са се давали толкова големи кредити е "банката да бъде на печалба", обясни министърът.

"Това, което забелязваме е, че за 2020 г. има загуба от 130 млн. лв., за първите 6 месеца на 2021 г. загубата ще е близо 100 млн. лева", каза Петков. Според него тезата, че тези кредити са печеливши явно не е вярна.

Другото, което било забелязано е, че управлението на риска на банката по никакъв начин не се е опитвало да следи дали има свързаност между кредитополучателите, обясни Петков.

Следващото нещо, което направило впечатление, по думите на министъра, било това, че средният матуритет на тези 20 заема надвишава 10 години, като повечето от тях имат т.нар. "балонно" плащане - в края на срока на договора.

"Плащате си 10 г. лихвата, а главницата идва накрая", обясни Петков. Според него тези заеми са много рискови и е нужно обезпечението да е много сериозно.

Що се отнася до обезпечението, Петков даде няколко примера.

Първият е с кредит за 150 млн. лв., обезпечен с имоти, които кредитополучателят не може да използва по време на действието на договора. Ако обаче го направи, предвидената глоба е 5 хил. лева, разясни Петков.

При друг заем за 150 млн. лв., обезпечението било самото търговско предприятие. Министърът отбеляза, че доходите на тази фирма при сключването на договора били за 1 млн. лв., в последствие обаче бизнес планът ставал много агресивен със заложен ръст на продажбите от 28 пъти. На базата на този бизнес план били дадени 150 млн. лв. заем, каза министърът.

Като трети случай Петков посочи дружество в затруднение, на което ББР отпуснала кредит за 100 млн. лв., с обезпечение хубав имот. В този случай външен консултант, привлечен от управителите на банката, казал: "Ние знаем как да преструктурираме този заем по най-ефективния начин. Разделяме дружеството на две дружества - едното поема хубавия актив, а другото - не. А по-голямата част от кредита отива в дружеството, което няма актив."

"При това разделение на риска много ясно се вижда, че рискът за банката изцяло е бил сложен по най-неподходящия начин", обясни Петков. И добави, че Надзорът на банката ще вкара този случай в прокуратурата.

По негово мнение от 2017 г. насам управителите на банката се сменят, но подхода на кредитиране остава един и същ.

Освен Кирил Петков пред депутатите днес застанаха служебният премиер Стефан Янев и вицепремиерът Атанас Пеканов.