На 22 януари излиза великолепно ново издание на класическите гръцки митове и легенди от Николай А. Кун, преведени на всички основни езици по света!

„Старогръцки легенди и митове“ е неотменима част от образованието на всеки европеец. Изданието е осъвременено и съобразено с научно приетите форми на имената на гръцките богове и герои. То е предназначено за широката читателска публика – от учениците, които тепърва възприемат света на красотата, до всеки възрастен, който иска да има до себе си един енциклопедичен наръчник за вълшебния свят на гръцката митология, от създаването на Земята и приказното рождение на олимпийските богове, до подвизите на полубоговете-герои, от Троянската война до потресаващата трагедия на цар Едип.

Николай Албертович Кун (1877-1940) е един от най-големите и влиятелни руски специалисти по антична култура, професор в Московския университет. Тази книга е първият пълен сборник на вълшебно поетичните и увлекателни гръцки митове и легенди. С нея израстват поколения в продължение на цял век; нейните вечни теми и прекрасни герои са вдъхновили безброй творци на изкуството през гръко-римската древност, в епохата на Ренесанса и в наши дни. Във всеки голям музей по света ние се срещаме с гениалните творби на скулптори и художници, основани на прелестните гръцки разкази.

Николай Кун – „Старогръцки легенди и митове“

Богове. Произход на света и боговете

В началото съществувал само вечният, безграничен и тъмен Хаос. В него се криел изворът на живота на света. Всичко възникнало от безграничния Хаос – целият свят и безсмъртните богове. От Хаоса произлязла и богинята Земя – Гея. Широко се разстлала тя, силна, давала живот на всичко, което живее и расте върху нея. А далеч под земята, тъй далеч, както е далеч от нас необятното светло небе, на неизмерима дълбочина се родил мрачният Тaртар – ужасна бездна, запълнена с вечна тъма. От Хаоса, извор на живота, се родила и могъщата сила, всичко оживотворяващата Любов – Ерос. Започнал да се създава светът. Безграничният Хаос родил вечния Мрак – Ереб, и тъмната Нощ – Нюкта (Нюкс). А от Нощта и Мрака произлезли вечната Светлина – Етер, и радостният, светъл Ден – Хемѐра. Светлината се разляла по света и започнали да се редуват нощта и денят.

Могъщата, благодатна Земя родила безкрайното синьо Небе – Уран, и Небето се изпънало над Земята. Гордо се издигнали към него високите Планини, родени от Земята, и широко се разляло вечно шумящото Море. От майката Земя са родени Небето, Планините и Морето; те нямат баща.

Уран – Небето – се възцарил в света. Той се оженил за благодатната Земя – Гея. Уран и Гея имали шестима синове и шест дъщери – могъщите, страшни титани. Един от синовете им, титанът Океан, който обгръщал като безбрежна река цялата земя, и богиня Тетѝс дали живот на всички реки, които носят своите вълни към морето, и на морските богини – океанидите. А титанът Хиперион и богинята Тея дали на света деца: Слънце – Хелиос, Луна – Селена, и румената Зора – розовопръстата Еос (Аврора). От Астрей и Еос произлезли всичките звезди, които светят нощем на тъмното небе, и всичките ветрове: буйният северен вятър Борей, източният Евър (Еврос), влажният южен Нот (Нотос) и приятният западен вятър Зефир, който докарва дъждоносни облаци.

Освен титаните могъщата Земя родила трима великани – циклопи, с по едно око на челото, и трима грамадни като планини петдесетглави великани – хекатонхейри (сторъки), наречени така, защото всеки от тях имал по сто ръце. На тяхната страшна сила нищо не може да устои, тя е стихийна и безгранична.

Уран намразил децата си – великаните, затворил ги в дълбок мрак в недрата на богинята Земя и не им позволявал да излизат на светлина. Страдала от това майка им – Земята. Тежало ѝ това ужасно бреме, затворено в недрата ѝ. Повикала тя децата си, титаните, и започнала да ги увещава да се опълчат срещу бащата Уран; но те се страхували да вдигнат ръка на баща си. Само най-младият от тях – коварният Крoнос – чрез хитрина свалил баща си и заграбил властта му. Богинята Нощ родила за наказание на Кронос цял сонм ужасни божества: Тaнатос – на смъртта, Ѐрида – на раздора, Апата – на измамата, Кѐрите – богини на насилствената смърт, Хипнос – на мрачните, тежки сънища, безмилостната Немезида (Нѐмесис) – на мъстта за престъпления, и много други. Тези богове внесли ужас, раздори, измама, борба и нещастие по света, където се възцарил на бащиния си престол Кронос.

Зевс

РАЖДАНЕТО НА ЗЕВС. Кронос не бил сигурен, че властта ще остане завинаги в негови ръце. Той се страхувал, че и срещу него някой ден ще се вдигнат децата му и ще го обрекат Уран на същата участ, на каквато той обрекъл баща си Уран. Боял се от децата си. Затова заповядал на жена си Рея да му донася новородените им деца и безмилостно ги поглъщал.

Рея изпадала в ужас, като виждала съдбата на децата си. Вече пет бил погълнал Кронос: Хестѝя, Деметра, Хера, Хадес (Плутон) и Посейдон. Рея не искала да загуби и последното си дете. По съвета на родителите си Уран – Небето, и Гея – Земята, тя се оттеглила на остров Крит и там, в дълбока пещера, ѝ се родил най-малкият син Зевс. В тая пещера Рея скрила сина си от жестокия баща, а нему дала да погълне вместо сина си един продълговат камък, повит в пелени. Кронос не подозирал, че е така измамен от жена си.

А в това време Зевс растял на остров Крит. Нимфите Адрастея и Идея треперели над малкия Зевс, те го отгледали с мляко от божествената коза Амалтея. Пчели носели мед на малкия бог от склоновете на високата планина Ида. А пред входа за пещерата млади курети удряли щитовете с мечовете си всеки път, когато малкият Зевс се разплачел, за да не чуе плача му Кронос и да не постигне и Зевса участта на братята и сестрите му.

ЗЕВС СВАЛЯ КРОНОС. БИТКАТА НА ОЛИМПИЙСКИТЕ БОГОВЕ С ТИТАНИТЕ. Порасъл и възмъжал Зевс – прекрасен и могъщ бог. Той се опълчил срещу баща си и го принудил да върне отново на бял свят децата, които бил погълнал. Едно след друго повърнал Кронос децата си – прекрасни и светли богове. Те подели борба с Кронос и с титаните за световно владичество.

Ужасна и упорита била тази борба. Децата на Кронос се укрепили на високия Олимп. На тяхна страна застанали и някои от титаните, а първи – титанът Океан и дъщеря му Стикс с децата си Усърдие, Мощ и Победа. Борбата била опасна за боговете олимпийци. Могъщи и страшни били техните противници – титаните. Но на помощ на Зевс дошли циклопите. Те му изковали гръмове и светкавици, които Зевс хвърлял по титаните. Борбата продължавала вече десет години, а победата не клоняла нито на едната, нито на другата страна. Накрая Зевс решил да освободи от недрата на земята сторъките великани – хекатонхейрите; повикал ги на помощ. Страшни, грамадни като планини, излезли те от земните недра и се хвърлили в боя. Те къртели от планините цели скали и ги хвърляли върху титаните. Стотици скали летели срещу титаните, когато те се приближили до Олимп. Застенала земята, грохот изпълнил въздуха, всичко наоколо се тресяло. Даже Тартар потръпвал от тази борба. Зевс хвърлял една подир друга огнени светкавици и оглушително боботещи гръмове. Огън обхванал цялата земя, моретата закипели, гъст смрадлив пушек забулил всичко.

Накрая могъщите титани отстъпили. Тяхната сила била сломена, те били победени. Олимпийците ги оковали и ги хвърлили вдън мрачния Тартар, във вековната тъма. Пред яките медни врати на Тартар застанали на стража сторъките, хекатонхейрите, за да пазят да не би да се изтръгнат пак от Тартара на свобода мощните титани. Дошъл краят на властта на титаните в света.

БОРБАТА НА ЗЕВС С ТИФОН. Но борбата не свършила с това. Гея – Земята, страшно се разсърдила на олимпиеца Зевс за това, че той постъпил така жестоко с нейните деца – победените титани. Тя встъпила в брак с мрачния Тартар и родила ужасното стоглаво чудовище Тифон. Грамадният, със сто драконови глави Тифон се надигнал от земните недра. С див вой разтърсил въздуха. В този вой се чували лай на кучета, човешки гласове, мучене на разярен бик и рев на лъв. Буйни пламъци се виели около Тифон, а земята се тресяла под тежките му стъпки. Боговете се стъписали в ужас. Но Зевс Гръмовержеца смело се нахвърлил върху него; започнал бой. Заблестели отново светкавици в ръцете на Зевс, затрещели гръмотевици. Земята и небето се разтърсили до основи. Земята отново лумнала в ярки пламъци както по време на борбата с титаните. Моретата закипявали, щом се доближел до тях Тифон. Със стотици сипел огнените си стрели светкавици Гръмовержеца Зевс; като че ли от техния огън се запалил самият въздух и пламнали тъмните буреносни облаци, Зевс превърнал в пепел и стоте глави на Тифон. Рухнал Тифон на земята; от тялото му се излъчвала такава силна топлина, че всичко наоколо се топяло. Зевс сграбчил тялото на Тифон и го запокитил вдън мрачния Тартар, който го бил създал. Но и от Тартара Тифон все още бил страшен за боговете и за всичко живо. Предизвиквал бури и изригвания; от него и от Ехидна, полужена-полузмия, се родили страшното двуглаво куче Орт, адското триглаво куче Цербер (Кербер), лернейската хидра и Химера; Тифон често разтърсва земята.

Олимпийските богове победили враговете си. Никой вече не бил в състояние да се съпротивява на властта им. Сега те можели спокойно да управляват света. Най-силният от тях, Гръмовержеца Зевс, взел за себе си небето, Посейдон – морето, а Хадес – подземното царство, царството на душите на мъртвите. А земята останала в общо владение. Но макар че синовете на Кронос си поделили властта над света, все пак над тях царува повелителят на небето Зевс; той властва над хора и богове, той управлява всичко в света.