петък, юли 19, 2024

Красен Станчев: Планът за присъединяване към еврозоната през 2024 е напълно изпълним

Трябва да четете

Доц. Наталия Киселова: Остава привкус за политизиране на Конституционния съд

"Остава привкус за политизиране на Конституционния съд, защото колективеният орган решава предимно политически проблеми, заяви доц. Наталия Киселова в ефира на БТВ.

Тагарев: В САЩ обсъдихме разполагането на ПВО и противокорабни ракети у нас

„Обсъждах в САЩ възможностите за разполагането на съюзнически противовъздушни и брегови противокорабни ракетни комплекси за усилване на отбранителните способности на България“. Това...

Нетаняху: Израел няма да спре офанзивата, докато не осъществи целите си за унищожаване на „Хамас“

Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично отхвърли натиска на Съединените щати за палестинска държава. На пресконференция, излъчена по националната телевизия,...

Ракети бяха изстреляни от Газа към Южен Израел

Ракети бяха изстреляни снощи от Газа към Южен Израел. В отговор израелските сили за отбрана съобщиха, че са унищожили...

Българското правителството изготвя Национален план за въвеждане на еврото през 2024 година. В него ще бъдат описани всички дейнсоти, които трябва да бъдат предприети, за да се въведе успешно еврото в България. Доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски” за коментар по темата. 

Доц. Станчев, очакванията на страната ни са през 2024 година да се присъедини към еврозоната. Как се измерва готовността на България относно приемането на еврото?
Не знам дали това са очакванията на страната. Това са очакванията на правителството. Всяко членство в една организация зависи от редица други неща, включително членовете на въпросната организация, клуб. Онова, което прави г-н Ананиев и според мен е изключително прав, е технически план за приемане на еврото. Според мен, този план е напълно изпълним. Има определени рискове в стабилността на публичните финанси и съответно дефицити и дълг, но те са управляеми. От гледна точка на министър на финанси е правилно да предвижда, че в тази част всички изисквания, така наречените маастрихтски критерии, ще бъдат поддържани и изпълнени към датата на приемане на еврото. Има някои неща, които трябва да се направят – например котировки, цени, договори, заплати и така нататък. На 10-и юли беше публикувано становището на Европейската централна банка за приемането в размерния механизъм на Хърватска и на България. Макар България да изглежда по-добре по отношение на техническите неща от Хърватска, за България има някои неща, които са представени като предварително. Най-трудното поставено условие е решаването на проблемите, свързани с върховенството на закона, организираната престъпност и борбата с корупцията. Тези неща са изключително важни за финансовата система на страната. По техническите критерии България няма проблем. Няма друга страна с подобно условие -това, което споменах по-горе. От него зависи изобщо дали България ще бъде член на еврозоната.

Има ли нещо, което може да забави въвеждането на еврото в България?
Има две неща, които биха забавили евентуално въвеждането на еврото. Първото е по техническите неща – това е не добро управление на публичните финанси. Разбира се, ако продължават да важат условията по Маастрихт, защото те в момента заради пандемията от коронавирус са дерогирани, ако може така да се каже, тоест не се изпълняват от никого. Второто са съдържателно- институционални условия, които за България са уникални в тази част. Цялата история на развитие на еврозоната от последните 10 години показва, че се обръща все повече внимание на критерии, които са извън така да се каже макроикономическите и фискалните критерии по Маастрихт.

Доц. Станчев, правителството подготвя Национален план за въвеждането на еврото в България. Какво трябва да включва той?
Той трябва да включва изпълнението на 6-те условия, които ще бъдат наблюдавани. Тези условия са формулирани още 2018-а година. От тях някои неща са изпълнени, някои са постоянни. Онова, което ми се струва проблемно, е добро управление на държавния сектор, в частност държавните предприятия. За сега в тази област е прието нещо като стратегия, но доколко ще се осъществява тази стратегия или колко ефективно ще бъде управлението на държавния сектор в икономиката е много трудно да се каже, тъй като има много нови идеи за създаване на нови предприятия. Второто нещо, което съществуваше като условие, е изравняване на площадката за всички играчи в областта на застраховането. Това до този момент не е изпълнено, но до колкото разбирам, онези 2-3 компании в застраховането, които не спазват това, са доста активни в момента – те се опитват да приемат повече клиенти и да натрупат повече резерви, за да не плаща системата вместо тях глобите на европейско равнище. Трето, но не и последно по значение, беше изпълнено едно от условията, което беше търгуемост на лошите кредити. То беше изпълнено, но така или иначе е възможна появата на нова ситуация, свързана с лошите кредити – тяхното разширяване като обем. Тези неща са при всички случаи наблюдавани и трябва да бъдат в плана. Отделно от това, другите неща са относителни, изключително елементарни.

През следващите 7 години България ще получи 10 млрд. евро по кохезионната политика. Как смятате, че ще бъдат разпределени средствата?
Не мога да кажа по какъв начин ще бъдат разпределени средствата. До сега се разпределяха по една схема – примерно държавно предприятие, което е всъщност нещо като пощенска кутия, да речем „Автомагистрали“ – получава определени средства и след това ги разпределя на подизпълнители без конкурс. Мисля, че това няма да бъде добре посрещнато от предоставящите средствата. Второто нещо, което вероятно ще бъде направено в тази област, е част от средствата да се управляват по механизъм подобен на плана „Юнкер“. Това означава, че определена европейска институция прескача по някакъв начин функциите на националния преразпределител на средствата, тоест на правителството. Според мен, това са два възможни сценария. До колко ще бъдат вероятни, не мога да кажа, но те ще бъдат реакция на действащите практики до този момент.

Други новини

Последни новини

Доц. Наталия Киселова: Остава привкус за политизиране на Конституционния съд

"Остава привкус за политизиране на Конституционния съд, защото колективеният орган решава предимно политически проблеми, заяви доц. Наталия Киселова в ефира на БТВ.

Тагарев: В САЩ обсъдихме разполагането на ПВО и противокорабни ракети у нас

„Обсъждах в САЩ възможностите за разполагането на съюзнически противовъздушни и брегови противокорабни ракетни комплекси за усилване на отбранителните способности на България“. Това...

Нетаняху: Израел няма да спре офанзивата, докато не осъществи целите си за унищожаване на „Хамас“

Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично отхвърли натиска на Съединените щати за палестинска държава. На пресконференция, излъчена по националната телевизия,...

Ракети бяха изстреляни от Газа към Южен Израел

Ракети бяха изстреляни снощи от Газа към Южен Израел. В отговор израелските сили за отбрана съобщиха, че са унищожили...

Вили Лилков: Няма управляващи и опозиция в СОС – търсим начин да започнем работа

В момента няма управляващи и опозиция в СОС - ние търсим разумно мнозинство, което казва, че общинският съвет трябва да започне работа,...