Готови сме с жалбата, че кворумът на НС се реализира от карантинирани депутати. Надявам се до края на седмицата това да е факт, каза в предаването „Лице в лице“ Крум Зарков, член на Изпълнителния съвет на БСП.
„Причините за жалбата са три – изискването за минимално представителство, когато започва работата на НС, не е записано в Конституцията, за да дразни ГЕРБ или някои управляващи. Това е гаранция, че зад всеки закон, който се гласува, има достатъчна парламентарна подкрепа, което значи обществено доверие. Според нашата Конституция цялата власт произтича от народа и е опосредствана от народния представител.
Това, което се прави, този фарс, в който колеги народни представители просто се показват в началото на заседанието, те не участват повече в него, за да може то да започне, не отговаря на идеята, която е заложена в Конституцията от една страна.
Има и още един въпрос – ако вие сте народен представител, карантиниран с COVID със заповед от министъра, може да се регистрирате. Но, ако сте карантинирана заради варицела например, или сте си счупила крака и не може да отидете, не може да се регистрирате. Това е друг въпрос – не може правата на народния представител да зависят от диагноза“, каза Крум Зарков.
Според него тези малки прецеденти ще останат и след COVID: „Така, както желанието за проследяване на телефоните на карантинирани беше записано в Закона за електронните съобщения, а не в закона за извънредното положение.
То беше отменено от Конституционния съд по наша жалба, след подобен дебат, защото тези пробиви в демократичното функциониране на институцията могат да се окажат много по-трайни от епидемията, в която се намираме.
КС каза нещо много важно – припомня, че човешките права и ценности не са само за мирно и спокойно време, те важат и при криза и всяка намеса на властта трябва да е пропорционална, балансирана и законосъобразна“.
Един от големите проблеми е, че изглежда сякаш властта не управлява кризата, а нещата са оставени на самотек, заяви Крум Зарков. „Тази идея за гъвкавост, която се опитва да лансира правителството, може би не е грешна, но гъвкавост означава, че фиксирате определени правила, в рамките на които хората могат да лавират, за да бъдат по-близо до това, до което имат нужда“.
Не означава коридор сутрин от 10 до 12 ч. и следобед от 13:30 до 16 ч.. Това не е гъвкавост, това е хаос, допълни Зарков.
По думите му, гражданите имат правото да изискват елементарна предвидимост какво ще стане утре, на какво могат да разчитат от страна на държавата, тази предвидимост я няма. „За социална политика са необходими пари, но само с пари не се прави социална политика. Наливат се средства в системи, които ковидът постави под изпитание, чиито проблеми са отдавна известни. Преди година и половина предшественикът на Ангелов обеща големи реформи в здравеопазването. Ние от БСП от няколко години апелираме за промяна на статута на болниците, за различна политика по отношение на специализациите, за промяна в лекарствената политика и сега.. няколко стотин милиона. Този бюджет, който ни е представен като антиковид, е сметката за 4 години бездействие за реформи, в който и да е сектор.
Хубаво е пенсионерите да получат тези 50 лв., но те не трябва да ги получат заради благоволението на министъра, а заради правата, които имат, защото са се трудили с години. Правилната реформа е да се спазват правилата и да се преизчисляват пенсиите редовно, да не се оставя ножицата да расте, това неравенство е особено видно при пенсионерите“.
Той припомни, че от 4 години БСП внася всеки път алтернативен бюджет и са го направили и тази година. „Нашите идеи се различават и с това, че те не са антиковид, те ще помогнат на кризата, предвиждаме средства за безплатно тестване и масово тестове, специални средства за болниците. Важното е ковидът да бъде прелюдие към една по-дълбока промяна. Протестите утихнаха, но недоволството не. Изборите дали ще са през март или по-рано не знам, но съм сигурен, че мнозинството избиратели ще потърсят сметката за изгубеното време на това правителство. Крум Зарков, каза, че в правната комисия е имало заседание за избора на български делегирани прокурори в европейската прокуратура, известна като тази на Кьовеши. На това заседание предложенията на БСП по темата са били отхвърлени. „България трябва по силата на европейския регламент да създаде нова институция в българското правораздаване – европейски делегиран прокурор. Той ще бъде на директно подчинение на европейската прокуратура. Въпросът е кой ги избира тези хора, как ги подбираме и какво точно ще правят. Първата слабост е, че те няма да се занимават само с европейски дела, а ще им се възлагат и други по съвместителство. Второто – ще се избират от прокурорската колегия във ВСС, което заключва изборът сред прокурорската гилдия представлявана от ВСС. Нашите предложения бяха тези хора да се занимават само и единствено с въпросите за усвояване на евросредства. Това беше отхвърлено“. „Предложихме не само прокурорската колегия, а целият ВСС с квалифицирано мнозинство да избира при публична, прозрачна процедура онези магистрати, те може да са съдии, следователи, не само прокурори. Според регламента може, според нашия закон е по-сложно.
Ако прокурорската колегия ще го избира и имайки предвид, че наскоро бяха направени промени, които правят компетентността на тези дела да е в Специализирания съд, някак си ми се струва, че именно в този сектор ще се търсят и тези хора. За да е прозрачен този избор и да не се излагаме пак, тъй като Кьовеши има правото да не хареса, тези които й предлагаме, и да ги върне, ние предложихме много ясно разписана процедура – изисквания за стаж, за изслушвания и начин, по който да се състои този подбор, за да не се завъртим в поредния съдебно-кадрови скандал. За съжаление, всичките ни предложения бяха отхвърлени от правната комисия“.
