Книгата, която възрастните по душа не могат да разберат.
Така както хората имат различни звезди, така и книгите, с които са открехнали вратата към прекрасния, но и безкрайно странен свят на големите, са най-разнообразни и следващи собствена логика. За милиони деца обаче тази първа среща се оказва „Малкият принц”от френския писател Антоан дьо Сент-Екзюпери, както и запознанството им със смело русокосо момче, неговата роза и лисица, която се оставя да бъде опитомена.
78 години след първото си издание една от най-изящните истории в литературната съкровищница оживява отново с класическите илюстрации, дело на самия автор, и в превод на Валентина Бояджиева.
В тази малка, но мъдра книжка ще откриете най-красивата и най-тъжна приказка на света, в която един непораснал летец, катастрофирал в Сахара, чува най-естествената молба на света: „Нарисувай ми овца!”
Приказка за приятелството и обичта, за силата на мечтите и въображението и за наистина важните неща, които трябва да бъдат пазени. По време на своето космическо пътешествие момчето със златисти коси и сини очи се сблъсква с егоцентризма, алчността и егоизма на големите, но и успява да открие, че „човек вижда добре единствено със сърцето си. Най-важното е невидимо за очите”.
А ако погледнете нагоре към небето, със сигурност ще забележите една мъничка планета с три вулкана и една специална роза. И ако на тази планета няма нито един баобаб, значи Малкият принц и неговата нарисувана овца са си у дома…
Съществуват десетки догадки коя е причината да вдъхнови Екзюпери да напише безсмъртната си творба. Според една от версиите това е досегът му с „Малката русалка” на Ханс Кристиян Андерсен, докато се възстановява от летателни травми в болници.
До момента „Малкият принц”се изучава в повечето учебни програми по света и е преведен на стотици езици, включително и на тоба – езика на индианците от Северна Аржентина. Единствената друга книга, която е по-превеждана на него, е Библията.
Когато бях шестгодишен, веднъж видях прекрасна рисунка в книжка за Девствената гора, която се наричаше „Преживени приключения”. Тя изобразяваше змия боа, която поглъща див звяр. Ето ви я прерисувана тук:
В книжката пишеше: „Змиите боа поглъщат плячката си цяла, без да я дъвчат. А сетне не могат дори да помръднат и спят цели шест месеца, докато я смилат”.
Тогава дълго мислих за случките в джунглата и на свой ред успях с боичка да направя първата си рисунка. Рисунката ми номер 1 изглеждаше така:
Показах рисунката си на възрастните и ги попитах дали ги плаши.
А те ми отговориха: „Че защо да се плашим от някаква си шапка?”.
Но моята рисунка изобщо не изобразяваше шапка. Изобразяваше змия боа, която храносмила слон. Тогава нарисувах вътрешността на боата, та големите да я разберат. На тях все трябва да им се обяснява. Рисунката ми номер 2 изглеждаше така:
Големите ме посъветваха да зарежа рисуването на змии боа отвътре и отвън и да се заема повечко с географията, историята, смятането и граматиката. Така, едва шестгодишен, изоставих славната кариера на художник. Бях обезкуражен от неуспеха на моите рисунки номер 1 и номер 2. Големите никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително вечно да им обясняват.
Ето защо се наложи да избера друга професия и аз се научих да управлявам самолети. Летял съм почти навсякъде по света. А географията, което си е вярно, много ми помагаше. От пръв поглед успявах да различа Китай от Аризона. Много е полезно, ако си се загубил през нощта.
Така през живота си имах много срещи с множество сериозни хора. Дълго живях сред възрастните. Опознах ги отблизо. Но това не подобри кой знае колко мнението ми за тях.
Срещнех ли някой възрастен, който ми изглеждаше поне донейде прозорлив, веднага изпробвах върху него моята рисунка номер 1, която си пазех. Държах да разбера дали наистина я проумява. Но той неизменно ми отвръщаше: „Това е шапка”. Тогава не му разказвах нито за змии боа, нито за девствени гори или пък за звезди. Слизах на неговото ниво. Говорех му за бридж, за голф, за политика и за вратовръзки. И големият човек беше много доволен, че се е запознал с толкова разумен мъж…
