Наградените със „Златна палма“ през последните трийсет години филми събират наполовина по-малко зрители, отколкото преди, сочи статистиката.
Това явление стана още по-ясно изразено през последните десет години.
Интересува ли се все още френската публика от победителите на филмовия фестивал в Кан? Последният голям успех на „Златна палма“ е отпреди 30 години. „Криминале“ на Куентин Тарантино е последният награден филм, който предизвиква масов ентуасиазъм във френските кина. През последната година голямата тревога на разпространителите е свързана с намаляващата публика на американските мегапродукции, които издържат киносалоните и в крайна сметка спомагат за гледането на френските филми, включително наградените.
През последните три десетилетия нито един от наградените филми не е достигал до топ 10 на френския боксофис. „9/11 по Фаренхайт“ на Майкъл Мур е успял да се класира сред първите 20, а награденият и с „Оскар“, и със „Златна палма“ „Паразит“ – сред първите 30.
Могат ли наградите да привлекат тълпи в киносалоните, при положение че филмовото преживяване днес разчита все повече на стрийминга, сериалите са все по-експлозивни, а големите студиа в САЩ предпочитат да насочат усилията и финансирането към високобюджетни поредици за супергерои? Все по-малко продуценти биха рискували с камерен филм от типа на „Познай кой ще дойде на вечеря“ (1967), макар и с присъствие на големи звезди. Подобни проекти остават приоритет на независимото кино – което, въпреки качествата си, винаги достига до по-малко зрители.
Кан предпочита авторските филми, а неговите „Златни палми“ упорито не се конкурират с високобюджетните продукции. Присъствието на Рубен Йостлунд и Джулия Дьокурно в тазгодишното жури всъщност бе заявка за амбициите на кинофестивала – по-малко, но по-информирани зрители. Френският форум държи да бъде център на качествено кинопреживяване, без да излъчва касов хедонизъм. Това е част от традицията на фестивала – от 1949 г. досега от 82 наградени филма 42 не са достигнали топ 50 на френския боксофис. През последните десет години тази тенденция обаче придобива заплашителни размери – осем от десетте филма със „Златна палма“ не са стигали дори до топ 50.
Разбира се, да се сравняват „Любов“ на Михаел Ханеке и „007 Координати: Скайфол“ на Сам Мендес, излезли по кината по едно и също време, определено е некоректно, коментира в. „Фигаро“. Бюджетът на филмите, печелили „Златна палма“, рядко надхвърля 10 млн. щатски долара. Шедьовърът на Ханеке, струвал на продуцентите си малко под 9 млн., спечели „Златна палма“ през 2013 г. Историята за Джеймс Бонд получи пет номинации за „Оскар“ и освен това донесе над 1 млрд. щатски долара приходи. През последните 20 години бюджетът на суперпродукциите на големите студиа с лекота надхвърля 100, 200 и дори 300 млн. щатски долара. Европейските продуценти не могат да си позволят подобни разходи, особено при съмнения за евентуална възвръщаемост. Дори Франция изостава далеч зад САЩ, Китай и Индия.
Откриването на тазгодишния фестивал „Златна палма“ с филма „Жана дьо Бари“ беше повече от демонстративна заявка за опозиция на Холивуд – низвергнатият Джони Деп се появи в ролята на кралска знаменитост сред френската концепция за автентичен блясък и качествено кино. Режисьорката на отличения със „Златна палма“ филм „Анатомия на едно падение“ Жустин Трие пък използва награждаването, за да започне „язвителна атака“, както я определи „Гардиън“, към политиката на френското правителство. Трие се обяви срещу комерсиализацията на културата. Интересно и спорно е доколко и докога европейското кино и европейските фестивали могат да си позволят подобна позиция. БТА
