„Науката от Света на Диска“ от Тери Пратчет се завръща с „Часовникът на Дарвин“

„Науката от Света на Диска“ от Тери Пратчет се завръща с „Часовникът на Дарвин“

Това е третата книга от поредицата, в която Пратчет колаборира с учените Иън Стюарт и Джак Коен

В началото бе Светът на Диска. Но група магьосници неволно създадоха малък и толкова чудато кръгъл свят и това даде възможност на един от най-обичаните британски фантасти сър Тери Пратчет и учените Иън Стюарт и Джак Коен да дадат началото на поредицата „Науката от Света на Диска“.

След като Рунсуинд и компания спасиха Шекспир от лапите на забравата в „Науката от Света на Диска: Глобусът“, е ред на ново приключение с „Науката в Света на Диска: Часовникът на Дарвин“ – още по-непредвидимия и забавен трети том, в който учени и магьосници трябва да застанат рамо до рамо, за да спасят науката!

Историята на Света на Кълбото отново се е променила. Защото въпреки всичко в него съществува нещо като елемента наативий – нещо, което успява да накара живота да се създава сам и трябва само да бъде потърсено. А обещаващият естествоизпитател Чарлз Дарвин е на път да го открие… И всичко щеше да бъде наред, ако някой не се опитваше да саботира прогреса там, да му попречи да напише своя труд, без който хората биха били обречени на застой, равносилен на гибел. Някой, когото само Ринсуинд и неговите смели спътници могат да спрат. 

Както може да се очаква, те се отправят назад към викторианската епоха, за да се уверят, че „Произход на видовете“ ще бъде написана. Все пак вече направиха така че Шекспир да се роди. Но дори в Света на Диска си имат проблеми с времето, а в света на Кълбото е още по-зле….

А как ли би реагирал Чарлз Дарвин, ако посети Света на Диска и се срещне с Бога на еволюцията, с Библиотекаря и с магьосниците от Невидимия университет? И защо популярните представи за еволюцията, за квантовата механика и за съвременните научни теории като цяло твърде често са грешни?

В „Науката от Света на Диска: Часовникът на Дарвин“ се редуват  измислени магични събития и още по-невероятни реални такива, а границата между двата свята става все по-тънка.

С  множество препратки към Чарлз Дарвин, Ричард Докинс, Хърбърт Уелс и Рей Бредбъри, Тери Пратчет, Джак Коен и Иън Стюарт  създават невероятна смесица от художествена измислица и научнопопулярна литература, която ще ви разсмее, ще ви провокира, ще ви даде някои отговори, но и ще ви накара да си зададете въпроси, на които самата наука все още няма отговор. Но кой знае, може би точно вие ще ги откриете.

Из „Науката в Света на Диска: Часовникът на Дарвин“ от Тери Пратчет, Иън Стюарт и Джак Коен

ДРУГИ ВЪПРОСИ 

Валеше. Разбира се, това беше добре за червеите. 

Чарлз Дарвин се взираше в градината през дъждовните струи, които се стичаха по прозореца. 

Хиляди червеи под тихия дъжд, които превръщаха останките от зимата в плодородна почва. Колко… удобно. 

Божието рало, помисли си той и направи гримаса. Онова, което го тормозеше в момента, беше Божията брана3. 

Странно как шумът от дъжда толкова прилича на човешки шепот…

В този момент той забеляза бръмбара. Катереше се от вътрешната страна на прозореца – синьо-зелено тропическо бижу. 

Имаше и още един, по-нависоко, който напразно се удряше в стъклото. 

Друг кацна на главата му. 

Въздухът се изпълни с жуженето и бръмченето на криле. Като омагьосан, Дарвин се обърна към светещия облак в ъгъла на стаята. Образуваше форма… 

За един университет винаги е полезно да има Много Голямо Нещо. То занимава по-младите, за облекчение на по-старите (особено ако МГН се намира на известно разстояние от самото висше учебно заведение), и гълта много пари, които в противен случай щяха да останат и да предизвикват неприятности или да бъдат усвоени от Факултета по социология – или най-вероятно и двете. Освен това помага за завладяването на нови територии, а няма голямо значение какви са те – както всеки учен ще ви каже, важно е завладяването, а не териториите. 

Освен това е добра идея да е по-голямо МГН, отколкото имат всички други – а в случая на Невидимия университет, най-великия магически университет на света, да е по-голямо от онова, което изграждат онези кучи синове в колежа Бързнек. 

– В действителност – каза Пондър Стибънс, ръководителят на Катедрата по нежелателно приложна магия, – тяхното е само ДГН, Доста Голямо Нещо. И всъщност имат толкова много проблеми с него, че сигурно е само ГН! 

Старшите магьосници щастливо закимаха. 

– И нашето със сигурност е по-голямо, нали? – попита Старшият наставник. 

– О, да – отговори Стибънс. – Ако се съди по онова, което научих от разговорите с колегите от Бързнек, нашето ще завладее два до три пъти повече нови територии. 

– Надявам се, че не си им казал за това – обади се Лекторът по съвременни руни. – Нали не искаме да си направят… ъ-ъ… СГН! 

– Да си направят какво, сър? – попита учтиво Пондър. 

Тонът му ясно казваше: „Аз разбирам от тези специални неща и наистина предпочитам да не се правите, че и вие разбирате от тях“. 

– Ъ-ъ… Страшно Голямо Нещо? – каза Лекторът, като си даваше сметка, че навлиза в непозната територия. 

– Не, сър – отговори меко Пондър. – Следващото по големина е Безкрайно Голямо Нещо, сър. Теорията гласи, че ако някога успеем да направим БГН, ще разберем мислите на Създателя. 

Магьосниците се умълчаха. Една муха избръмча до високия прозорец с каменна арка и стъклопис, изобразяващ Архиканцлера Сломан, докато открива Специалната теория на слууда, остави едно малко петънце върху носа на Архиканцлера Сломан и прецизно излетя навън 14 

през миниатюрната дупчица в стъклото, пробита преди две столетия, когато изпод колелата на една преминаваща каруца беше изхвърчало камъче. Първоначално дупчицата беше останала там, защото на никого не му се занимаваше да сменя стъклото, но сега вече беше там, защото така повеляваше традицията. 

Мухата беше родена в Невидимия университет и заради високото постоянно равнище на магията в него беше далеч по-интелигентна от обикновена муха. Странно защо, това равнище никога не упражняваше същото въздействие върху магьосниците – може би защото повечето от тях поначало бяха по-интелигентни от обикновена муха. 

– Според мен не искаме да правим това, нали? – попита Ридкъли. 

– Може да се сметне за невъзпитано – съгласи се Завеждащият катедрата по неопределени изследвания. 

– Колко точно голямо би било едно Безкрайно Голямо Нещо? – попита Старшият наставник. 

– С размерите на Вселената, сър – отговори Пондър. – В действителност, в него би била моделирана всяка частица от Вселената. 

– Значи ще бъде доста голямо… 

– Да, сър. 

– И ще бъде доста трудно да му намерим място, предполагам. 

– Несъмнено, сър – отговори Пондър, който отдавна се беше отказал да обяснява Голямата Магия на останалите преподаватели. 

– Е, добре тогава – каза Архиканцлерът Ридкъли. – Благодаря ти за този доклад, господин Стибънс. 

Архиканцлерът изсумтя, преди да каже: 

– Забележителна работа. Следваща точка от дневния ред: други въпроси. 

Той заплашително огледа присъстващите. 

– И тъй като няма други въпр… 

– Ъ-ъ… 

Към този момент това беше мръсна дума. Ридкъли не обичаше административната работа. И определено не обичаше никаква друга работа. 

– Да, Ринсуинд? – каза той, като погледна на кръв към другия край на масата. 

– Ъ-ъ – каза Ринсуинд. – Мисля, че имате предвид „професор Ринсуинд“, сър? 

– Добре, професоре – каза Ридкъли. – По-живо, закъсняваме за втората закуска. 

– Нещо не е наред със света, Архиканцлере. 

Всички магьосници се обърнаха като един да погледнат към онова, което се виждаше от света през Архиканцлера Сломан, докато открива Специалната теория на слууда. 

– Не говори глупости, човече – каза Ридкъли. – Слънцето свети! Денят е прекрасен! 

– Не този свят, сър – отговори Ринсуинд. – Другият свят. 

– Какъв друг свят? – попита Архиканцлерът, сетне изражението му се промени. – Нали не онзи… 

– Да, сър – каза Ринсуинд. – Онзи. Нещо не е наред с него. Отново.

/