Често, когато децата порастват, казват: аз вече не съм бебе, за да чета приказки. И всички тези приказки и истории все повече се отдалечават от тях, тоест, те си мислят, че става срамно да четеш приказки… Искам да ви кажа, че добре написаната приказка или история няма нито възраст, нито време. Тя е вечна!“ Така се обърна към малките ученици от 1-во СУ „Пенчо Славейков“ в София писателят Асен Сираков, който представи детското си творчество пред тях. В актовата зала се събраха повече от 120 второкласници и третокласници, които заедно с техните учители и възпитатели зададоха десетки въпроси на писателя.
„Няма значение на колко години става човек, ако нещо е интересно и написано както трябва, може да го чете винаги! И няма нищо срамно на колко години е – дали е на 5, на 10, на 15 или на 60 години – това е без значение, за да отвори книжка с приказки. Ще ви кажа, че на доста късна възраст съм препрочитал любими мои приказки и истории, и съм се радвал като дете! И не смятам, че е срамно да четеш приказки като по-голям. Така че, не бързайте да пораствате и като пораствате, не смесвайте нещата и не смятайте, че едното пречи или влияе на другото!“, посъветва малчуганите писателят.
Той разказа за своите творби от поредицата „Приказки с картинки за чудати животинки“ и от четирилогията за семейно четене „Четвъртото неизвестно“. Деца и педагози пожелаха да научат колко книги е написал, откога пише за деца, коя е първата му приказка, кой е любимия му приказен герой, как му хрумват идеите за приказки, колко време му отнема да ги създаде и др.
„Това е все едно ако имаш братче или сестриче, да попиташ мама и тате кое ви е любимото дете, отговори с усмивка Асен Сираков на въпроса коя от неговите книжки му е най-любима.
На въпроса как му хрумват идеите за приказки и истории, той призна, че това може да се случи при общуването с дете или възрастен, ако е прочел друга книжка и е направил асоциация за нещо друго, дори, докато върви по улицата или се събуди нощем…
Издателят Делян Илиев сподели, че за него е кауза да подкрепя творчеството на българските писатели, и на автори на детско творчество. Илиев пък запозна децата с дългия път, който извървява детската книжка от написването й, през илюстрирането с красиви рисунки, редактирането и корекцията, които също са важни заради грамотно отпечатания текст, през предпечатната подготовка и отпечатването с цветни мастила в печатницата, докато накрая се подреди на рафтовете в книжарницата като завършен продукт.
В края на срещата малките ученици си избраха книжки и получиха автографи от автора, както и подаръчета от издателството. Те подариха на своите гости за спомен ръчно изработени картички.
