Лихвите по кредитите за домакинствата остават близо до исторически ниските си нива, въпреки че кредитирането продължава да расте с двуцифрени темпове.

Данните за юни показват, че макар лихвите по фирмените кредити да се повишават с 0,12 процентни пункта на месечна база, тези по потребителските кредити намаляват с 0,19 пр. п., а при ипотечните практически няма промяна – отчетен е минимален спад от 0,03 пр. п.

В края на юни общият размер на кредитите към домакинствата и бизнеса надхвърля 31 млрд. евро, което представлява 21% ръст на годишна база.

Най-силен остава ръстът при ипотечното кредитиране. За една година ипотечните кредити са се увеличили с 26,4%, достигайки 18,68 млрд. евро.

„На проведеното миналата седмица заседание на ЕЦБ лихвените проценти бяха запазени без промяна, но инфлационният натиск вече подсказва, че е възможно ново повишение още през септември“, коментира финансовият експерт Макс Баклаян.

Според него евентуално повишение на основните лихви в еврозоната неизбежно ще се пренесе и върху цената на кредита в България. По думите му обаче последните данни показват, че за овладяване на силния кредитен ръст ще е необходимо значително по-сериозно поскъпване на финансирането.

„Темпът, с който расте кредитирането, показва, че настоящите лихвени нива не са достатъчни, за да охладят пазара“, смята Баклаян.

Успоредно с кредитния бум продължава да расте и обемът на депозитите. В условията на фиатна парична система и банкиране с частичен резерв депозитите са пряко свързани с разширяването на кредитирането.

Последните данни показват:

• 11% годишен ръст на депозитите на бизнеса;

• 18,6% годишен ръст на депозитите на домакинствата.

„Значителното увеличение на депозитите не е признак нито на по-висока спестовност, нито на новооткрит интерес към инвестициите“, казва Баклаян.

„Когато бъде отпуснат нов кредит, едновременно с него се създава и нов депозит. Така паричната маса се увеличава, а повече пари в обращение, наред с ефекта от въвеждането на еврото, са сред основните фактори за инфлацията в страната“, допълва финансовият експерт.

Според него ограничаването на инфлационния натиск неизбежно минава през забавяне на кредитната експанзия.

„За да бъдат овладени повишаващите се цени, трябва да бъде ограничен ръстът на кредитирането. А това трудно може да се случи без по-високи лихвени нива“, заключава Макс Баклаян.