„За последните петнайсет години се промениха самите зрители, има една много разнородна и нова публика и театърът в България не е много наясно с нея. – казва проф. Виолета Дечева – Последните пет години на пандемията добавиха още въпроси, защото освен всичко останало театърът е и навик, и ритуал. За театъра ще бъде все по-важно да бъде адекватен на процесите, да се опитва да разбере какво се случва отсреща.“
Според проф. Дечева театралното изкуство няма никакъв проблем с новите технологии и непрекъснато ги добавя и усвоява.
„Ние можем да използваме ред технологични възможности, дори да нямаме актьор на сцената – до такава степен театърът се променя. Въпросът обаче е връзката между ставащото на сцената и залата да е жива, ако нея я няма, това, което се случва, няма значение. Опираме до това, което театърът иска да каже, до това което предлага. Технологичните промени не водят непременно до промяна в разбирането ни за човека.“
Според нея новите тенденции в момента са в голямото разнообразие, в развитието на танцовия театър и в работата с антични текстове, която продължава да тече. „Античността продължава да бъде драматургия, която ни дава възможност да търсим големи отговори.“
Друга особеност на днешния театър е, че вече не доминира звездата. „Няма звезди режисьори, звезди актьори– търси се жив контакт с аудиторията, но това е и гаранция, че театърът ще го има, докато има общество.“
Виолета Дечева е професор по театрознание в НБУ, изследовател, преподавател, историк, критик и автор.
Източник: БНР
