Споразумението може би е едно доста добро начало, но в никакъв случай не е край на процеса на преговори – как ще изглежда българският енергиен преход. Това заяви пред БНР евродепутатът Радан Кънев. Според него големият отсъстващ вчера е бил българският гражданин и неговото здраве.
„Общественият интерес е много по-сложно понятие от интереса на конкретните производители на един конкректен вид енергия. Здравето ни и цените, които плащаме, са други два, според мен, по-важни елемента“.
Провеждането на преговори, влизането в диалог, самият факт на подписване на споразумение е нещо положително и нещо, което трябваше да се случи преди 20 години, подчерта той и поздрави премиера Николай Денков за провеждането на този диалог.
„За първи път в лицето на акад. Денков виждам премиер, който говори честно по тези въпроси. Плаща огромна цена, но говори честно и това е много достойно поведение“.
Според Радан Кънев крайният вариант на споразумението не дава отговори на тежките въпроси: „За съжаление, споразумението претърпя няколко редакции. Преди десетина дни първо имаше един рамков текст между синдикатите и правителството, който беше добър. После имаше едни изтекли по медиите 8 точки, близки до окончателните, но не идентични, които бяха значително по-добри от крайния вариант. Крайният вариант не дава отговори на тежките въпроси. Точка 1 е най-добрата част от това споразумение. Тя предвижда опит да се постигне механизъм за капацитет и такъв опит е възможен и е важен, защото ТЕЦ-овете няма да издържат икономически. Искането за механизъм за капацитет включва в себе си тихото признание на очевидния факт – че цената на енергия от ТЕЦ е твърде висока за пазарните потребители и трябва да се търси начин за подкрепа. Но точка 1 съдържа и един по-важен елемент – чрез пазарен механизъм за баланс на електроенергийната мрежа на ТЕЦ-овете или част от тях да бъде дадена задача да балансират непрекъснато увеличаващото се производство от възобновяеми източници, срещу което да получават справедливо възнаграждение. Това е ключовият елемент от споразумението. Боя се, че до тук стигат реалистичните и сериозни неща в споразумението“.
По думите му обаче механизмът за капацитет или разрешението България да подпомага цената на електроенергия от топлоцентрали няма как да бъде постигнато, ако в следващите точки не се предвижда график за постепенно намаляване на производството на електричество от електроцентрали. Освен това, икономически няма кой да купува електроенергия на тези цени, на които в момента я продава ТЕЦ.
България ще има план за плавен преход, отбеляза Радан Кънев в предаването „Преди всички“. И посочи, че в най-добрия случай той ще бъде щедро финансиран с европейски пари, а в най-лошия случай той ще бъде болезнен, както преходът през 90-те години, без подкрепа за пострадалите и с тежки ефекти за енергетиката.
„Премиерът и цялата делегация на правителството бяха поставени между чука и наковалнята. За никого не е тайна изключително мащабното икономическо влияние на г-н Пеевски и кръговете около него върху дейността на ТЕЦ „Марица 2″. За никого не е тайна изключително близките, бих казал неприлични, политически връзки между г-н Ковачки, който притежава най-проблемните ТЕЦ-ове в България и ДПС и в не малка степен ГЕРБ. Пеевски и Ковачки, които предизвикаха протестите, след което услужливо се самопоканиха в сградата на НС, за да покажат, че ще ги решат. Беше изключително зле притиснато българското правителство и българският обществен интерес. Съвсем не винаги интересът на собствениците на 1-2 или 5 ТЕЦ-а или на работещите в тях съвпада лесно с обществения интерес на 6 млн. души“.
Според него това е най-голямата заплаха пред управлението на България оттук нататък: „Това може да се повтаря много пъти с всеки икономически сектор или важна социална група, в които хора като Пеевски, Ковачки, Борисов имат ключово влияние, а ние сме една завладяна държава, в която такива хора имат ключово влияние на много места“.
Предстоят конституционни промени, напомни евродепутатът и добави мнението си: „Съвсем ясен е рискът г-н Пеевски да се окаже отново в ролята на брокера, който от една страна представлява това, което наричаме статукво, а от друга страна да представлява политическите кръгове, които искат да разрешат проблемите с това статукво или мафия. Ако така върви процесът, не е трудна прогнозата, че той няма да е особено успешен“.
