Следващата глобална здравна криза предстои, а светът трябва да се подготви. Това заявяват генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Аданом Гебрейесус и бившият кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг в статия, публикувана от агенция Блумбърг.
В края на Първата световна война избухна пандемия от грип, която отне живота на повече хора, отколкото самият конфликт. Но пандемията от 1918 г. остана в сянката на конфликта и не беше обърнато внимание на поуките от нея, пишат Гебрейесус и Блумбърг.Сто години по-късно светът се сблъсква с подобно изпитание. Когато пандемията от КОВИД-19 отмине, дали ще схванем уроците, на които ни учи тя, или след като приключи извънредната ситуация и животът се върне към “нормалното”, ще продължим по същия начин като преди, се казва в статията.
Според авторите рано или късно може да се появи нов вирус, който може да е по-заразен или по-поразяващ от КОВИД-19, или и двете неща едновременно. Но усилията за откриване на опасни нови вируси остават ограничени. Вниманието на всички е привлечено от пандемията и е важно това усещане за сериозността и спешността на ситуацията да бъде използвано и да се започне изграждане на системите, които ще ни подготвят за следващото подобно изпитание, защото въпросът не е дали то ще дойде, а кога ще стане това, заявяват Гебрейесус и Блумбърг.
Те изтъкват редица неотложни действия, които е необходимо да се предприемат в тази насока: повече изследвания, включително за изучаване на вируси, които присъстват в животни и могат да бъдат предадени на хора; по-голямо глобално наблюдение, свързано с хората и животните, за да може бързо да се откриват нови и съществуващи заплахи; повече данни, събирани от държавите, конкретно в областта на заразните патогени; повече платформи за ваксини; по-голяма координация и сътрудничество – на местно, национално и международно ниво; по-голяма ангажираност на обществото и по-засилена комуникация; засилване на първичното здравно обслужване, което е основата за подготовката, предотвратяването, откриването и бързото реагиране на всякакви извънредни ситуации.
В статията се изтъква, че незаразните болести като рак, диабет и сърдечносъдови заболявания, са водещ фактор при свързаните с КОВИД-19 хоспитализации и смъртни случаи. Ако повече държави бяха предприели по-агресивни стъпки за намаляване на незаразните болести, може би щеше да има доста по-малко починали хора при пандемията, отбелязват авторите и подчертават, че не може това да се допуска отново.
Те посочват различни доказани политики, които местните и националните власти могат да прилагат за борба с незаразните болести, включително обществени места, където да не се пуши, графични предупреждения върху цигарените кутии, подобряване на етикетирането на храните, кампании за запознаване на обществеността с нездравословните храни и напитки, велосипедни алеи, които да насърчават движението и да намаляват замърсяването на въздуха, осигурявайки алтернатива на автомобилите.
Можем да спасим милиони животи, като направим важни инвестиции, които по-добре да ни подготвят за следващата пандемия, и като приемем политики, които да намалят нейното въздействие. Тази работа трябва да започне веднага, а не да се чака, докато отмине заплахата от КОВИД-19, заявяват в заключение Гебрейесус и Блумбърг.
