Решението на Обединените арабски емирства да напуснат петролния картел ОПЕК е много повече политическо, отколкото икономическо. Това е възможност на Абу Даби да преформатира своята позиция в посока Вашингтон и да накърни интересите на Саудитска Арабия, която пък ще загуби част от контрола си над петролните условия в света. Това заяви в предаването "РеВизия" по NEWS NEWS международният анализатор и експерт по политиката в Близкия изток Руслан Трад. Той коментира труса от последната седмица, дошъл вследствие на решението на един от най-важните членове на ОПЕК да напусне картела. " ". Големият губещ от това решение изглежда Саудитска Арабия, която много дълго време играе от позицията на неформален лидер на картела и е тясно зависима от високите цени, за да попълни изтънелия си от огромни инфраструктурни проекти бюджет. " ". Не трябва да се забравя обаче, че ОАЕ и Саудитска Арабия са съперници на много фронтове, независимо от привидната им обща геополитическа позиция по важни въпроси на глобално ниво. При всички положение, сериозните анализатори са единодушни - големият печеливш от разбирането на единодушието в ОПЕК, е САЩ и Доналд Тръмп. " ". Една от нетолкова видимите причини за решението на ОАЕ е свързано все пак и с икономиката. Емирствата диверсифицираха икономиката си, огромните им инвестиции на Запад ги накараха да смятат, че е важно за тях и Западните икономики да вървят и генерално вече не са толкова тясно зависими от експорта на петрол. " ". Картелите са забранени из целия свят. Класическите картели, които предполагат споразумения между частни компании, са незаконни, защото фиксирането на цените, определянето на квотите, разделянето на пазарите убива конкуренцията, води до по-високи цени на потребителите, спъва иновациите, намалява ефективността. Per se illegal  или казано на български - автоматично незаконни, пък ги описва първият антитръстов закон в САЩ от 1890 г. Казано простичко, ако днес "Ексон Мобайл", "Шел" и "Шеврон" се съберат и кажат: "Ние ще действаме заедно" - няма държава в света, която да не им каже: "Ами не, няма". И седянката ще бъде разтурена, ако ми позволите това малко вдъхновение от недотам изискания български политически живот. Дотук чудесно, но - както добре знаете, ние всички сме пряко зависими от точно един такъв картел - ОПЕК, организацията на страните, производителки на петрол. Не може да не се питали - как е възможно? Как е възможно целият свят да се води по желанията на един абсолютно видим картел, когато картелите по света са абсолютно забранени, пер се илигъл. Е, отговорът е прост - държавите не са компании, а ОПЕК е картел на държави. Държавите имат т.нар. суверенен имунитет - не могат да бъдат съдени по антимонополните закони като частни компании, международното право признава задачата им да управляват природните си ресурси, както си искат, а и освен това - за всеки случай, ОПЕК нарича себе си наднационална организация за координация на политики. И така- картелът е картел, но не точно. Не е приятен, но няма какво да направим. Това са си мислели и точно тези страни от ОПЕК до 1960 г., до когато частните компании пък са били големите играчи на пазара за сметка на държавите. Т.нар. Седем сестри - седемте големи петролни компании, са контролирали до 98% от търговията в света в края на 50-те години. ОПЕК всъщност не е просто картел, той е бунт срещу онова статукво и правото на държавите със залежи да контролират тези залежи. Иронията, разбира се, е зловеща - светът се откачи от едно иго, за да падне в друго. Но светът се променя, а петролната ера няма да завърши, защото е свършил петролът, както каменната ера не свърши, защото свършиха камъните. Това последното не е моя шега, а на един от легендарните министри на петролна на Саудитска Арабия. Петролната ера ще свърши, но не скоро. Изглежда обаче, че консенсусът за ОПЕК приключи. Защо и какво следва? Идва ли краят на една приказка за бунт и нов ред? 

Нова телевизия