Учени от Франция успяват да проследят еволюцията на човешката имунна система през последните 10 000 години с помощта на палеогеномиката, съобщи електронното издание Юрикалърт.
Специалисти от института „Пастьор“, университета на Париж, Националния център за научни изследвания и Колеж дьо Франс анализират променливостта на геномите на повече от 2800 индивида, живели в Европа през последните десет хилядолетия – период, обхващащ неолита, бронзовата и желязната епохи, Средновековието и съвремието.
Експертите констатират увеличаване на честотата на повечето от мутациите, които са свързани със защита срещу патогени. Това е датирано след бронзовата епоха, преди 4500 години. Учените също така установяват, че мутациите, създаващи по-висок риск от развитие на възпалителни заболявания, зачестяват през последните 10 000 години.
Възстановявайки еволюцията на стотици хиляди генетични мутации, първоначално учените откриват такива, чиято честота бързо нараства в Европа и това е показател, че са благоприятни. Мутациите, които еволюират при „положителен“ естествен подбор, са основно в 89 гена, свързани с вродения имунен отговор, включително в гените OAS, които стоят зад поредица от въздействия, помагащи на клетките да се борят с вирусите, както и в ген, отговорен за кръвногрупова система АВ0.
Изненадващо, повечето от тези положителни за еволюцията събития, демонстриращи генетична адаптация към патогенната среда, са започнали от началото на бронзовата епоха, преди около 4500 години. Учените обясняват това с нарастването на човешката популация през този период и/или със силен селективен натиск, упражняван от патогени в това време, вероятно в резултат на разпространението на тежки инфекциозни заболявания като чумата.
Изследователите разглеждат и обратната ситуация – мутации, чиято честота е намаляла значително през последните десет хилядолетия. Тези мутации вероятно са обект на „отрицателна“ селекция, защото увеличават риска от заболявания. Установено е, че този процес също се развива основно през бронзовата епоха. Много от тези неблагоприятни мутации са открити при гени, свързани с вродения имунен отговор, а експериментални изследвания потвърждават, че имат вредно въздействие по отношение на риска от инфекциозни заболявания.
„Резултатите предполагат, че рискът от възпалителни заболявания се е увеличил при европейците от периода на неолита заради положителна селекция от мутации, подобряващи устойчивостта към инфекциозни заболявания“, обяснява Луис Кинтана-Мурси, ръководител на проучването.
Заключенията от изследването са публикувани в изданието „Сел дженомикс“.
Източник: Теодора Славянова, БТА
