Никъде по света няма едновременно машинно и хартиено гласуване на избори, каквото се опитват да въведат у нас някои партии, заяви депутатът от „Демократична България“ Антоанета Цонева на заседанието на парламентарната Комисия за политиките за българите извън страната, на която тя е председател, съобщиха от пресцентъра на партията.
Депутатите обсъдиха заедно с членове на Централната избирателна комисия, обществения съвет към нея и представители на местни български общности в чужбина, включили се онлайн, проблемите на вота зад граница.
Цонева отхвърли като неподкрепено от данни твърдението на секретаря на ЦИК Севинч Солакова, че машинното гласуване намалява избирателната активност. Тя беше подкрепена и от изборния активист от Париж Стефан Манов, според когото данните за секциите с под и над 300 избиратели са различни.
Председателят на парламентарната комисия отхвърли и твърдението на зам.-председателя на ЦИК доц. Димитър Димитров, че по критерия „цена-полза“ машините излизат скъпо. „Да слезем от 218 000 недействителни бюлетини през 2014 г. на 11 000 през ноември 2021 е изключително голяма полза, независимо от цената, защото 200 000 гласа са цяла парламентарна група“, каза Антоанета Цонева. Тя добави, че в контролното преброяване, което ЦИК направи миналата година в 13% от секциите няма нито една грешка от машинен протокол, грешките са само при ръчното броене на разписките, т.е. когато има човешки фактор.
Зам.-председателят на ЦИК Цветозар Томов очерта пред комисията няколко важни извода от опита от последните няколко вота в чужбина. През юли 2021 г. са гласували рекордните 210 000 български граждани в чужбина в рекордните 782 секции, като в 273 от тях вотът е бил машинен. Заради машините значително са намалели недействителните гласове и общият им брой е паднал до под 2%. Половината избиратели са гласували машинно. Според експерта обаче, големият брой секции извън страната затруднява обработката на изборните книжа, затова предлага да се създаде софтуер за директна комуникация секционните комисии с ЦИК.
