„Голям проблем е, че внасяме традиционно български храни. Цялата система е изградена парите да отиват в големи стопанства основно за пшеница и стоки с ниска стойност“, заяви Асен Василев.
„Голяма част от нашето земеделия не ползва модерни технологии – начини на обработка, напояване и модерна логистика“, подчерта бившият финансов министър.
„Имаме три пъти по-малко продукция на декар като себестойност. Ние произвеждаме култури с ниска добавена стойност. Произвеждаме 4 пъти повече жито, отколкото консмумираме, а не произвеждаме плодове и зеленчуци за пазара ни“, добави той.
„Реално субсидиите, които се дават за площ се дават на големите стопани и реално субсидираме хляба в Египет“, подчерта той.
„В земеделието течовете на пари са големи. Там има система в системата, държава в държавата. Те имат собствени одитни агенции и са напълно капсулирани. Министърът на земеделието може да получи информация от Фонд „Земеделие“ само като им пише писма, а те му отговарят“, добави Василев.
„Има много стопанства, които се водят различни фирми, но са на едни и същи хора, а това никой не го разследва и никой не го отбелязва“, подчерта бившият финансов министър.
„Максимална част от субсидията трябва да е обвързана с реално реализирана продукция. Това ще позволи на животновъдите и на производителите на плодове и зеленчуци да получат много по адекватна субсидия от това, което получават в момента“, допълни Василев.
„Малките и средни стопанства трябва да имат достъп до пазар и възможност за коопериране“, категоричен беше той.
