„Певицата взема властта“ е пророческият роман на сценариста, журналист и писател. Писателят и сценарист с безпощадна сатира, в която всякакви прилики с реални личности са напълно случайни.
Популярният български писател, драматург, журналист и сценарист Иво Сиромахов ще зарадва почитателите си с нов роман, в който на прицел попада родната политическа класа.
„Певицата взема властта“ е забавно и едновременно с това плашещо пророчество, в което една твърде позната реалност е само на страница разстояние!
Напоследък на поп-фолк фурията Синтия не ѝ върви. Участията ѝ са намалели, шефът ѝ предпочита доста по-младите ѝ колежки и никой от близките ѝ приятели не е доволен от живота си. Затова тя решава да влезе в политиката, да вземе ВЛАСТТА и да оправи държавата.
В изкривената реалност, в която живеем, нищо не е невъзможно, и след изборите певицата се събужда като министър-председател на България напук на всички прогнози. Скоро обаче тя ще установи, че да управлява държава е малко по-сложно отколкото да пее за любов пред късаща салфетки екзалтирана публика. А на всичкото отгоре ѝ предстои да отиде до Европа и назад.
Българите никога не са получавали толкова много обещания, но колко ли от тях могат да бъдат изпълнени, преди нещата да загрубеят и да излязат от контрол?
Уж познатото пиперливо чувство за хумор на Сиромахов в тази книга прави неочакван завой и превръща „Певицата взема властта“ в жестока сатира, в която смехът на читателя е най-безмилостния бич за самозабравилата се политическа класа. Това е едновременно най-забавната и най-сериозна книга на Сиромахов. Със сигурност най-добрата.
Иво Сиромахов е сред популярните лица на българската книжна сцена. Автор е на романите „Моят таен любовен живот“, „Българско радио”, „Скарлет + Иво = ВНЛ“, „Уважаеми зрители“ и „7 жени“, сборниците „Дневници и нощници“, „Български работи“ и „Очила“, както и на редица пиеси, публикувани в изданията „Българско криминале“ и „Любовни истории“.
Из „Певицата взема властта“ от Иво Сиромахов
Предизборният щаб на „Народно щастие“ се помещаваше в салона на Лили Дрец, който временно беше затворен и не приемаше клиенти.
– Пропускам огромни ползи, Синти – измрънка Лили. – Изкарвах по триста-четиристотин лева на ден, а преди празници съм стигала и до хиляда. Тия приходи кой ще ми ги възстанови?
– Не бъди егоист! – смъмри я лидерката на партията. – Като вземем властта, ще имаш много повече пари.
– Ще задължиш всички депутати да ми станат клиенти? – грейна маникюристката. – Леле, това ще е огромен оборот!
– Бе ти не разбираш ли, че като спечелим изборите, изобщо няма да ти се налага да работиш? – обясни Синтия. – Видяла ли си някой депутат да бачка?
– Не.
– Няма и да видиш. То това е смисълът на политиката. Да харчиш чужди пари и да си живееш живота.
– Ми тъй ми – зарадва се Лили, макар че хич не ѝ се вярваше, че ѝ предстои такова бляскаво бъдеще.
– Трябва да помислим за кампанията – обади се Цецо Бицепса. – Ще тръгнем по предизборни обиколки, хората ще ни питат каква ни е програмата, а ние нямаме програма.
– За кво ти е програма? – отвърна Синтия. – Никой от избирателите не се интересува от програми. Както каза Мишката, хората гласуват с емоциите си, а не с разума. Изобщо не ги вълнува какво им казваш, а как изглеждаш и дали ги кефиш. В тоя ред на мисли трябва да си купиш костюм. Не може да ходиш по анцуг в парламента.
– Аз костюм лесно ще си купя, ама все пак трябва да имаме някакви послания – настоя Цецо.
– Никакви послания не ни трябват – възрази Синтия. – Достатъчно е да плюем яко по сегашната власт. И да казваме, че когато ние дойдем, всичко ще се промени. Но това трябва да се съобщава съвсем накратко, в рамките на не повече от пет-шест минути, за да не отегчаваме публиката. И след това почваме концерт със златните ми хитове.
– Добре е да пуснеш в социалните мрежи твоя снимка пред портрет на Бай Тошо – каза Цецо. – Милиони хора изпитват носталгия към епохата на евтината боза и мизерните почивни станции.
– Не е лошо все пак да направим анализ какви са потенциалните ни избиратели – каза Лили. – За да знаем към кого е насочена кампанията ни.
– Към всички – заяви Синтия. – Няма да делим хората на „наши“ и „ваши“. Моите песни се пеят от млади и стари, от граждани и селяни, от бедни и богати. Всички те са потенциални избиратели.
– Аз мога да осигуря вота на хората с нетрадиционна сексуалност – каза Чони. – Според социолозите това са около десет процента от всички избиратели. Не е малко.
– Хич даже не е малко – съгласи се Цецо. – Чудесно ще е, ако гласуват за нас. Но все пак трябва да внимаваш да не ни лепнат етикета „джендърска партия“. Щото повечето българи са консервативни и гледат с лошо око на тия неща.
– На мен ли го казваш? – обиди се Чони. – Просто предложих услугите си. Все пак имам известно влияние в тия среди.
– Чони е прав, но и Цецо е прав – възстанови мира Синтия. – Трябва да внимаваме и да заложим на традиционните български ценности – ракия, салата, по-малко работа, повече почивки в Гърция.
– Добре де, ама ако все пак някой ни пита какво ще правим, като вземем властта, какво да му отговорим? – попита Лили.
– Ще му отговорим, че в екипа ни има изтъкнати експерти, които в момента пишат управленската ни програма – обясни партийната лидерка. – И когато му дойде времето, ще я обявят.
– Ами ако попитат кои са тия експерти? – попита маг Дилайла.
– Докато се сетят да попитат, аз вече ще съм запяла – успокои я Синтия.
