събота, май 18, 2024

Делото КТБ: Липсващите имена, част 3: Медийната флотилия на КТБ и прокуратурата

Трябва да четете

Доц. Наталия Киселова: Остава привкус за политизиране на Конституционния съд

"Остава привкус за политизиране на Конституционния съд, защото колективеният орган решава предимно политически проблеми, заяви доц. Наталия Киселова в ефира на БТВ.

Тагарев: В САЩ обсъдихме разполагането на ПВО и противокорабни ракети у нас

„Обсъждах в САЩ възможностите за разполагането на съюзнически противовъздушни и брегови противокорабни ракетни комплекси за усилване на отбранителните способности на България“. Това...

Нетаняху: Израел няма да спре офанзивата, докато не осъществи целите си за унищожаване на „Хамас“

Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично отхвърли натиска на Съединените щати за палестинска държава. На пресконференция, излъчена по националната телевизия,...

Ракети бяха изстреляни от Газа към Южен Израел

Ракети бяха изстреляни снощи от Газа към Южен Израел. В отговор израелските сили за отбрана съобщиха, че са унищожили...

Третата част от разследването на фондация “Антикорупционен фонд” за липсващите имена в делото за източване на КТБ се фокусира върху една от най-красноречивите истории в дългогодишната схема на купуване на медийно влияние в България Как една офшорна фирма от малък карибски остров излива в жълтокафяви български “медии” милиони евро, източени от КТБ. И как в по-ново време прокурор Иван Гешев “пропусна” да ги разследва, докато се радваше на тяхната подкрепа по пътя си към върха на държавното обвинение. 

“Много от разследванията на затворената КТБ избягват медийната му част, може би защото смятат ровенето във финансите на други медии за не съвсем колегиално. Видно от внесеното обвинение за източване на КТБ, това обаче не е свършено и от прокуратурата в досъдебното производство, което траеше три и половина години“, казва Николай Стайков, автор на разследването. ”Финансирането на медии обаче е важна част от модела на банката, която с пари на вложителите купуваше медийно влияние и го използваше съвсем директно за политически цели. Срещу това кръгът около банката получаваше както финансов ресурс под формата на депозити от държавни фирми и институции, така и регулаторна протекция и достъп до обществени поръчки”. 

Общата сума, с която фалирала КТБ е купувала медийно влияние, се оценява на между 350 и 500 милиона лева и обхваща десетки сайтове, вестници и национални частни телевизии. В тази схема на овладяване влизат както директни заеми към фирми-издатели, така и скрити рекламни договори за “информационно обслужване” и заеми към други бизнеси на медийни собственици. Цялата информация за финансовите трансфери е налична за разследващите, но вече шест години след започването на прокурорското разследване това не е довело до видим резултат. 

Вместо разследване от прокуратурата сега виждаме друг ефект – напълно безкритично отразяване на работата на прокуратурата от всички зависими медии, достигнало до директна и невиждана досега медийна подкрепа за разследващия КТБ прокурор Иван Гешев, който вече е обвинител номер 1 на Република България. 

От много истории на скрито купуване на медийно влияние с пари от КТБ избрахме да разкажем най-красноречивата – фирма с неизвестни собственици от карибския остров Ангила получава заем от 9.7 млн евро с фалшифицирани обезпечения върху кораб, който всъщност никога не е придобивала, а банката не е изискала документ за обезпечението. “Проверката на такова обeзпечение (морска ипотека) е достъпна за всеки в публичния регистър на Малта, където корабът е регистриран. Срещу малка такса всеки одитор на КТБ е можел да провери по всяко време дали наистина има подобно обезпечение, но това очевидно не е направено”, казва Николай Стайков.

“Разследването на КТБ е една пропусната възможност за осветяване на финансирането на голяма част от българските медии, станали волно или неволно съучастници в източването на четвъртата по големина българска банка. Това е и пропуснат шанс за нормализиране на все по-влошаващата се медийна среда в България. Поради това смятаме темата за важна за българската аудитория”, коментира Бойко Станкушев, директор на фондация “Антикорупционен фонд”. 

Видно от разследването, в описаната схема на финансиране има индикации за документални измами, които обхващат юрисдикциите на няколко държави. Те следва да бъдат разследвани, както и да се провери дали тяхното неразследване досега не представлява укриване и съучастие от страна на разследващи органи и одитори преди и след затварянето на банката, смятат от правния екип на АКФ. 

Други новини

Последни новини

Доц. Наталия Киселова: Остава привкус за политизиране на Конституционния съд

"Остава привкус за политизиране на Конституционния съд, защото колективеният орган решава предимно политически проблеми, заяви доц. Наталия Киселова в ефира на БТВ.

Тагарев: В САЩ обсъдихме разполагането на ПВО и противокорабни ракети у нас

„Обсъждах в САЩ възможностите за разполагането на съюзнически противовъздушни и брегови противокорабни ракетни комплекси за усилване на отбранителните способности на България“. Това...

Нетаняху: Израел няма да спре офанзивата, докато не осъществи целите си за унищожаване на „Хамас“

Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично отхвърли натиска на Съединените щати за палестинска държава. На пресконференция, излъчена по националната телевизия,...

Ракети бяха изстреляни от Газа към Южен Израел

Ракети бяха изстреляни снощи от Газа към Южен Израел. В отговор израелските сили за отбрана съобщиха, че са унищожили...

Вили Лилков: Няма управляващи и опозиция в СОС – търсим начин да започнем работа

В момента няма управляващи и опозиция в СОС - ние търсим разумно мнозинство, което казва, че общинският съвет трябва да започне работа,...