Бестселъровият историк Бари Страус разказва три и половина века от историята на Римската империя през погледа на десет знакови императора в „Десет цезари“.
От днес по книжарниците вече се намира впечатляващото издание „Десет цезари“ от бестселъровия историк Бари Страус. През животите на десет от императорите, чието управление е променило качествено облика на империята, Страус разказва историята на Рим от Август чак до Константин.
Наследството на Рим влияе на съвременния свят и до днес. Езиците, на които говори голяма част от света, произхождат от латинския. Римското право е сериозна дисциплина, която никой юрист не може да пропусне. Архитектурата – и не само – заимства естетически и функционално от класическата епоха. А Рим продължава да бъде важно духовно ядро на една от основните световни религии. Но кои са хората, оформили Рим – града, който в зенита си е бил столица на целия Средиземноморски свят?
От малко градче в блатиста местност Рим започва да трупа военна мощ, ресурси и влияние, а в последствие и територии. Градът се превръща в сила, а от сила – в колонизатор. Но може ли да устои на тежестта на териториалната си експанзия за дълго? В крайна сметка други империи са се пречупвали. Но когато мощта на тромавия колос изглежда най-отслабена, един политик съзира възможността да преобрази управлението в съвършено нова структура – принципат.
Принцепсът Октавиан Август – пръв сред равни в управлението – дава начало на преобразяването на Републиката в империя. От неговото управление до император Константин, който мести столицата на изток и превръща империята в християнска има период от три и половина века, който продължава да се изучава и да вдъхновява и до днес. Бари Страус изследва животите на Август, Тиберий, Нерон, Веспасиан, Траян, Адриан, Марк Аврелий, Септимий Север, Диоклециан и Константин.
Смайващото изследване „Десет цезари“ от Бари Страус разказва увлекателно съдбите на десет уникални личности, променили самата тъкан на обществото.
Стъпвайки на изследователския труд на големи университети и най-новите изследвания в областта, Страус създава жив, ярък и напълно очовечен облик на Римската империя от раждането ѝ до упадъка на Запада.
Из „Десет цезари“
Бари Страус
Антоний и Клеопатра
Сблъсъкът с Брут и Касий станал край гръцкия град Филипи през 42 г. пр.н.е. Октавиан бил там с Антоний, който се отличил в двете битки, донесли победата. Октавиан отново бил обвинен, че е страхливец, когато в първата битка врагът превзел лагера му, след като той вече бил избягал. По-късно казал, че бил болен и получил видение, което го предупредило за опасност. Това вероятно е било вярно, тъй като Октавиан често се сблъсквал със здравословни проблеми. Но се възстановил и издал кръвожадната заповед да се отсече главата на трупа на Брут, да се изпрати в Рим и да се постави в краката на статуята на Юлий Цезар като отмъщение.
Филипи бил огромна победа за Антоний и Октавиан, но все още трябвало да приведат римския свят под свой контрол. След като отстранили Лепид, Октавиан и Антоний си разделили Империята. Антоний взел Изтока и се установил в Атина, докато Октавиан управлявал Запада от Рим.
За Октавиан останала неприятната задача да конфискува земята на гражданите в Италия, за да я даде на ветераните. Съпругата на Антоний – Фулвия, и брат му Луций повели атаката срещу него. Тя отишла при войниците с децата и майката на Антоний, за да запази предаността им. (Октавиан наскоро се бил развел с Клавдия, която била дъщеря на Фулвия, като под клетва заявил, че бракът никога не е бил консумиран. Това със сигурност е разгневило бившата му тъща.) Сега Октавиан трябвало да подчини Фулвия. Обградил Фулвия, Луций и армията им в град Перузия (днешна Перуджа) в Централна Италия. Фулвия получила комплимент и обида – името ѝ било е изписано на снарядите в прашките на врага заедно с груби коментари за части от тялото ѝ. Фулвия писала на генералите на Антоний в Галия, за да ги помоли да побързат през Алпите да ѝ помогнат, но било твърде късно. Силите на Октавиан спечелили. Ако източникът е верен, а не само пропаганда, тогава Октавиан изклал голям брой вражески лидери на олтара на обожествения Юлий през Мартенските иди. И отговарял на всяка молба за милост с хладното: „Време е да умреш“. Но пуснал Фулвия и Луций.
Междувременно Антоний възстановил контрола над източната част на Рим, която Брут и Касий оставили в хаос. Но Антоний е известен с нещо друго от престоя си на изток – връзката си с Клеопатра, афера не само по любов, но и по меч, и по кесия.
Клеопатра била най-могъщата, най-богатата и най-бляскавата жена на онази епоха. Египетската царица била първата жена владетел в един свят на мъже. Както всички нейни предци от тривековната Птолемейска династия тя била гъркиня (и по-точно македонка), макар и да управлявала Египет. Била умна, хитра, образована и съблазнителна. Имала силно физическо присъствие. Била ниска и енергична. Можела да язди кон и да ловува. Обръщала огромно внимание на публичния си образ. Гръко-римски портретни скулптури я представят като елегантна, докато на изображенията на монетите е царствена и дори леко мъжествена.
Клеопатра била харизматична, а столицата на Египет – Александрия, била архитектурно чудо и културен магнит. Който бил с Клеопатра, имал достъп до баснословното богатство на Египет и до мистиката, която тя създавала в спалнята. Октавиан взел името на Цезар, но Антоний взел любовницата му. През 41 г. пр.н.е. Антоний и Клеопатра започнали връзка, от която се родили близнаци. Въпреки връзката Антоний си намерил нова съпруга, след като Фулвия се разболяла внезапно и починала. Новата му съпруга била сестрата на Октавиан, Октавия. Самата тя била овдовяла наскоро и разбирала как се играе играта – такъв брак се сключвал не по любов, а по политически причини. Все пак Октавия, изглежда, се е радвала на ласките на Антоний. Родили им се две дъщери, които тя отгледала в къщата им в Атина заедно с три деца от предишните им бракове. Явно никой не се е чудил за връзката на Антоний с Клеопатра.
Октавиан прави любов и война
Преди да навърши 30 години, Октавиан се сблъскал с най-големите си кризи до момента. Водил най-опасната си военна кампания и срещнал любовта на живота си – жена, която го променила завинаги.
Октавиан все още не бил консолидирал властта на запад. Трябвало да победи Секст Помпей, последния оцелял син на съперника на Цезар – Помпей Велики. Секст Помпей контролирал моретата около Италия с флот, базиран в Сицилия. Секст бил хитра и примамлива фигура, подкрепял Републиката и предлагал убежище на жертвите на проскрипцията. Въпреки че блокирал кораби със зърно и оставял Италия да гладува, бил харесван сред римляните, на които им било омръзнало от чистки и изземване на имоти. Октавиан и Антоний били принудени да сключат мир с него и да признаят владението му. Октавиан признал силата на Секст и като се оженил за сродената му леля Скрибония.
Тя била силна и сурова – и с около 10 години по-възрастна от Октавиан.
Тогава, през 39 г. пр.н.е., Октавиан срещнал Ливия. Моментът не би могъл да бъде по-отчаян. На 24 тъкмо бил обръснал траурната си брада за Цезар, след като я държал цели пет години. Ливия Друзила, както било пълното ѝ име, била на 19, благородна, умна и красива. Октавиан бил красив и богат. Вярно че три години по-рано Октавиан прогонил Ливия от Италия, като ѝ дал съвсем малко преднина пред войските си, след като тя подкрепила враговете му Фулвия и Луций във войната в Перузия. Но накрая можела да се прибере у дома безопасно. Също като Октавиан, и Ливия била сключила брак. Дори била бременна – също като Скрибония. Влюбването нарушавало всички правила и затова било неустоимо.
За 19-годишната Ливия да спечели сърцето на Октавиан, било същата победа, каквато за 17-годишния Октавиан било да спечели одобрението на Цезар. Както разкриват по-късни събития, тя била сродна душа на Октавиан със сходна интелигентност и амбиция. Но Октавиан бил политик и затова в историята има нещо повече от съюз на велики умове. Ливия щяла да му осигури значително повече уважение, защото идвала от най-синята и благородна кръв. Междувременно Скрибония дразнела Октавиан, като се оплаквала от изневярата му. Освен това вече надживявала полезната си роля в политиката, тъй като отношенията със Секст Помпей показвали признаци на влошаване.
На 14 януари 38 г. пр.н.е. Скрибония родила дъщеря Юлия. Още същия ден Октавиан се развел със Скрибония. Горе-долу по това време съпругът на Ливия също се развел с нея. На 17 януари Октавиан и Ливия се оженили.
Тогава Ливия вече била бременна в шестия месец. Три месеца по-късно, когато вече живеела в къщата на Октавиан, Ливия родила син – Друз, по-малък брат на тригодишния Тиберий. Клюките тръгнали и това, което хората казвали: „Късметлиите раждат децата за три месеца“, се превърнало в поговорка. И се оказало особено жестоко, защото Ливия родила само едно мъртвородено дете на Октавиан. Въпреки това останали женени 52 години, макар че той искал династия, която тя не можела да му даде.
Октавиан можел да се разведе и с Ливия, но разводът криел рискове. Тя можела пак да се омъжи и да създаде друг, конкурентен център на силата. Би могъл да я убие, но това би опетнило репутацията му. Може би Октавиан останал женен за Ливия, защото я е обичал и ѝ се е възхищавал. Може би тя от самото начало се е проявила като източник на мъдри съвети и подкрепа. В по-късни години Ливия била един от най-хитрите политици в Рим. „Той я обичаше и оценяваше докрай, повече от всички“, пише историкът Светоний.
Мирните споразумения със Секст Помпей не траяли дълго. Според Октавиан Секст бил прекалено опасен, че да съжителстват мирно, затова отново тръгнал на война. Октавиан натоварвал икономиката на Италия и рискувал да стане непопулярен, защото построил огромен нов флот. Той влизал в битка и неведнъж се измъквал на косъм от смъртта. Но старият му другар Агрипа му се притекъл на помощ като негов адмирал. Агрипа бил хитър стратег, смел в боя и най-вече превъзходен организатор. С Агрипа начело на флота Октавиан най-накрая спечелил решителна победа над Секст по море през 36 г. пр.н.е. Секст избягал, но скоро бил заловен и убит.
