Обръщенията на президента имат за прицел на атака и критика политическите партии у нас, на първо място ПП-ДБ.
Това мнение изрази в интервю за БНР Димитър Вацов, професор по философия и социология в НБУ.
„Радев атакува практически всички партии. Единствените, които не е атакувал, са „Възраждане“. Езикът на Радев се доближава все повече до езика на „Възраждане“. Той започва да става все по-радикален популист и атакува политическата система като цяло, тоест атакува парламентарната демокрация, която винаги е партийна.“
Радев блокира възможността за диалог, поставяйки се в мета позиция над партийните лидери, коментира преподавателят и прогнозира, че „докато продължава да се опитва да застава в позицията на цар, който може еднолично да представлява народната воля, диалог очевидно няма да има.“
Димитър Вацов изрази изненада, че президентът наново е повдигнал въпроса за Трети март, който по думите му бил позатихнал.
„Очевидно предложението не срещна много сериозна подкрепа. То изглежда не е достатъчно обмислено, нито получи подкрепа от другите политически сили, нито пък самите му вносители настояха на него, като усетиха, че явно не е моментът. И изведнъж президентът излезе и го вдигна като бойно знаме Трети март, което на мен ми се струва слаб ход.“
Според него в случая се работи на принципа „думам ти дъще, сещай се снахо“ и се търси заместител на повдигането на темата за 9 септември и Паметника на съветската армия, като скрито се блокира решението, което Столичният общински съвет и областният управител се опитват да придвижат.
Зад говоренето за всенародно движение се опипва почвата за някакъв тип политически проект, смята проф. Вацов. Той отбеляза, че това става чрез „въвеждането на много остър език на изключването на безродниците, на доносниците – език, много характерен за отминали тоталитарни режими“, а „Радев все по-често и по-драматично използва клишетата на този език“.
