Над 90% от видовете риби в Антарктида са ендемични (срещат се само там) и тяхното изчезване ще доведе до безвъзвратната им загуба за фауната на планетата. Това разказва пред БТА доц. д-р Тихомир Стефанов от Национален природонаучен музей – БАН.
„В Антарктида живее една много интересна група риби, наречени ледени риби (сем. Chaenocephalidae), чиято кръв е напълно бяла, защото в нея на практика отсъства хемоглобин. Кислородът се доставя до клетките без помощта на медиаторна молекула като хемоглобина, а чрез проста дифузия на газа. Тази адаптация се е появила само при тези специфични условия на ниски температури на водата и високо кислородно съдържание. Дори най-малкото отклонение от тези условия ще доведе до измиране и изчезване на тези антарктически представители“, разказва той.
Той е сред малкото учени, стъпвали и в Арктика, и в Антарктика, а наскоро бе единственият български учен в експедиция, изследваща най-малко 100 водни екземпляра в Гренландия. В момента доц. Стефанов изследва популацията на попчетата в Черно море и е в търсене на нови видове за фауната на България. Според него при климатичните промени ще оцелеят най-разпространените и адаптивни видове, затова не е притеснен за човечеството.
Ето какво разказа доц. д-р Тихомир Стефанов в интервю пред БТА:
Доц. Стефанов, наскоро се завърнахте от Международна научна експедиция във фиордите на Югозападна Гренландия. Какво показва Вашето проучване за влиянието на активното топене на ледниците върху рибните популации в района?
– Целта на експедицията е да проучи влиянието на активното топене на ледниците върху популациите на арктическия сивен (Salvelinus alpinus) в този район на Гренландия. В тази връзка, ние използвахме акустична телеметрия, с помощта на която можем да проследим придвижването на отделните екземпляри и степента на използване на морските местообитания от анадромните (мигриращи) популации на вида. Нашата хипотеза беше, че арктическите сивени във фиордите на Гренландия, с приток от ледников отток ще имат различно миграционно поведение и хранителни навици от тези, обитаващи подобни фиорди без вток на глетчерни води.
Задачите ни през първата година включваха маркиране с хидроакустични предаватели на най-малко 100 екземпляра, както и поставяне на подводни станции (приемници), които улавят и записват сигнала, идващ от маркираните риби.
В периода 14-31 август 2023 г. работихме във фиордите около островите Игалику и Тутутоок, където успяхме да маркираме общо 101 арктически сивена и да вземем проби за генетични и изотопни изследвания от други 60 екземпляра. Междувременно направихме различни измервания на морската вода и поставихме 44 приемника в двата фиорда. Те ще засичат всички придвижвания на маркираните риби в рамките на една календарна година, след което ще бъдат прибрани от водата и информацията от тях ще бъде източена и анализирана. Реално погледнато, ще имаме първите резултати след година, когато ще можем да отговорим на повечето въпроси за влиянието на активното топене на ледниците и да проверим нашата хипотеза.
Експедицията беше организирана и координирана от Норвежкия университет за наука и технологии (NTNU) и в нея имаше участници от Норвегия, Дания, Великобритания и България.
Предстои Ви експедиция на Черно море. Какво ще изследвате? Имате ли предварителни очаквания и хипотези, които искате да отхвърлите или потвърдите?
– Проектът, в който участвам, се нарича „Комплексно биологично и геоложко проучване на природния феномен „Потънала каменна гора” в акваторията между Созопол и остров „Св. Иван”. В него Националният природонаучен музей е партньорска организация заедно със Софийския университет. Съвместно с колеги биолози и геолози правим комплексно подводно проучване на района, като моята задача е изследване на т. нар. криптобентосни видове попчета. Това са дребни видове, които водят скрит начин на живот в скалните ниши и пукнатини. Очакванията са да увеличим познанията ни за видовия състав и биологията на тази интересна група риби, а защо не и да открием нови видове за фауната на България.
Били сте и в Арктика и в Антарктика. Влияят ли различно климатичните промени на видовете, които обитават двете полярни области? Какво е усещането там, на място?
– Климатичните промени са най-силно изразени в полярните и субполярните райони на планетата, където повишаването на температурата надвишава средните глобални стойности. Това, разбира се, оказва негативно влияние на организмите, обитаващи тези места, което е особено силно изразено в южните полярни области около Антарктида. Там морската фауна е специфична и много добре адаптирана за живот при определени условия на соленост, плътност и ниски температури на водата. Полярните води са много по-богати на кислород, т. к. неговата разтворимост е по-висока при по-ниски температури. В Антарктида живее една много интересна група риби, наречени ледени риби (сем. Chaenocephalidae), чиято кръв е напълно бяла, защото в нея на практика отсъства хемоглобин. Кислородът се доставя до клетките без помощта на медиаторна молекула като хемоглобина, а чрез проста дифузия на газа. Тази адаптация се е появила само при тези специфични условия на ниски температури на водата и високо кислородно съдържание. Дори най-малкото отклонение от тези условия ще доведе до измиране и изчезване на тези антарктически представители.
Над 90% от видовете риби в Антарктида са ендемични (срещат се само там), което се дължи на антарктическата конвергенция, която изолира най-южните води на Земята от останалата част на Световния океан. Това означава, че тяхното изчезване от Антарктида ще доведе до безвъзвратната им загуба за фауната на планетата.
В Арктика условията не са толкова изолирани и нивото на ендемизъм сред рибите е много по-ниско. Поради това ефектът от климатичните промени няма да има толкова драстично влияние върху отделните видове. Това, разбира се, не означава, че няма да има негативен ефект върху тяхната биология, хранене, миграции и т. н. Именно това цели да изследва и нашият проект.
Кои видове ще се адаптират най-добре към климатичните промени и ние сред тях ли сме?
– Като цяло, широкоразпространените и космополитни видове, с по-малки изисквания към местообитанията и условията на живот, ще се адаптират по-лесно към промените в околната среда. В тази връзка, не съм много притеснен за човека като биологичен вид. Както казва Чарлз Дарвин – не оцелява най-силният, а най-приспособеният.
източник: БТА
