Европейската комисия намали перспективите си за икономическия растеж в целия ЕС и в частност в еврозоната, прогнозирайки, че през тази година европейският БВП ще нарасне по-слабо от предишните очаквания заради свиване на германската икономика.
В оповестената днес „лятна“ макроикономическа прогноза ЕК вече очаква брутният вътрешен продукт в целия ЕС и в рамките на еврозоната да нарасне с 0,8% на годишна база – низходяща ревизия спрямо „пролетния“ доклад за експанзия съответно с 1% и с 1,1%.
За 2014 г. ЕК прогнозира икономически растеж в Европейския съюз от 1,4% (при пролетна оценка за повишение с 1,7%) и в еврото от 1,3% (под предишната оценка за експанзия от 1,6%).
Низходящата ревизия се дължи в най-голяма степен на занижените прогнози за водещата европейска икономика – тази на Германия. Икономиката на Германия, която преди това се очакваше да нарасне през 2023 г. с 0,2%, вече се очаква да отбележи спад от 0,4%, пред да последва растеж с 1,1% през 2024 г.
ЕК ревизира силно надолу и прогнозата си за растежа на БВП на Нидерландия – до едва 0,5% спрямо пролетната оценка за икономически растеж от 1,8 на сто. БВП на Испания и Франция пък се очаква да допринесе за икономическата експанзия в региона, като ЕК прогнозира растеж през 2023 г. съответно с 1% и с 2,2%.
В същото време Комисията прогнозира, че европейската инфлация ще остане висока и няма да отстъпи към целевото ниво на ЕЦБ от 2 на сто, въпреки че инфлационните прогнози бяха ревизирани слабо надолу – до 6,5% от 6,7% в целия ЕС и до 5,6% от 5,8% в рамките на еврозоната. За 2024 г. обаче ЕК очаква малко по-висока от пролетната прогноза инфлация в ЕС от 3,2% и в еврозоната – от 2,9 на сто.
Новите макропрогнози могат да предизвикат страхове, че еврозоната, а и целият ЕС, са затънали в продължителен период на слаб икономически растеж при инфлация над целевата стойност.
„Слабостта на вътрешното търсене, по-специално потреблението, показва, че високите и все още растящи потребителски цени за повечето стоки и услуги се отразяват тежко. По-слабият растежен импулс в ЕС се очаква да продължи до 2024 г., а въздействието на затегната парична политика ще продължи да ограничава икономическата активност“, посочи Комисията в летния си доклад.
„Затягането на паричната политика може да натежи върху икономическата активност по-силно от очакваното. Но това може също така да доведе до по-бърз спад на инфлацията, което би ускорило възстановяването на реалните доходи“, посочиха още от ЕК.
„Разбира се, германската икономика оказва негативно влияние върху други страни“, отбеляза на пресконференция еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони на пресконференция и добави: „Като цяло, ако най-голямата икономика на съюза има макар и леко отрицателен растеж, това засяга всички“.
Коментирайки обаче последните макропрогнози пред агенция Блумбърг, Джентилони омаловажи рисковете от настъпване на т.нар. „стагфлация“ за Европа (слаб или нулев икономически растеж при все още висока инфлация).
„Твърде рано е да се каже, че сме в рамка на стагфлация. Това нещо дълготрайно ли е? Нашата оценка е, че вероятно ще имаме възстановяване през следващата година“, отбеляза той.
