сряда, май 29, 2024

„Гладни сърца“ от Веселина Седларска – калейдоскоп от съдби, животи и светове

Трябва да четете

Доц. Наталия Киселова: Остава привкус за политизиране на Конституционния съд

"Остава привкус за политизиране на Конституционния съд, защото колективеният орган решава предимно политически проблеми, заяви доц. Наталия Киселова в ефира на БТВ.

Тагарев: В САЩ обсъдихме разполагането на ПВО и противокорабни ракети у нас

„Обсъждах в САЩ възможностите за разполагането на съюзнически противовъздушни и брегови противокорабни ракетни комплекси за усилване на отбранителните способности на България“. Това...

Нетаняху: Израел няма да спре офанзивата, докато не осъществи целите си за унищожаване на „Хамас“

Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично отхвърли натиска на Съединените щати за палестинска държава. На пресконференция, излъчена по националната телевизия,...

Ракети бяха изстреляни от Газа към Южен Израел

Ракети бяха изстреляни снощи от Газа към Южен Израел. В отговор израелските сили за отбрана съобщиха, че са унищожили...

Един от най-добрите ни журналисти прави пряко включване от живота с истории на реални личности.

След психологическия роман „Кладенецът“, откровената „Депресията ме обича“ и пъстрия букет от сюжети „България за начинаещи“ журналистът и писател Веселина Седларска отговаря на приятелското предизвикателство на съседка по болнично легло и създава „книга по действителен случай“, в която реалността намира опора в измислицата и обратното.

„Гладни сърца“ е пътеводител из лабиринта на живота. Страници, населени с истински истории, случили се с реални хора, гладуващи за смисъл, топлина и завършеност.

В това сърцато и майсторски написано книжно риалити ще оживеят историите за Стефка, която машините никак не обичат, за затворничката, готова да признае всичко, за телеграмата, в която Каспичан и Касиопея са на ръка разстояние, за мъжа, който се учи да танцува…

В огледалото на техните несполуки, изпитания, причудливи и (не)обикновени съдби се оглежда живият живот. И така меандрите на сюжета на всеки един разказ се вливат в  океана на човешките вселени –  (почти) случили се наистина, изживени за миг и останали невидими за световните хроники.

С деликатност, съчувствие, огромно човеколюбие и здравословна доза чувство за хумор Веселина Седларска вплита в 204 страници тънките, пъстри нишки на смисъла, за който са гладни човешките сърца и който всеки намира на различно място. 

А в него постепенно рисунките и часовете за някои хора се превръщат в убежища. Буквите и имената придобиват вълшебни сили, а късметът може да се подарява. 

 „Гладни сърца“ е малък сборник с голямо сърце, червен конец със синьо оче по средата. Сборник, населен с човешки истории, които изкривяват времето и пространството и ги превръщат в нещо друго – не във физични, а в човешки величини.

Бог е чертожник, който рисува с пергел окръжности. Понякога се залисва, отлага, протака, но накрая завършва кръга и човек го усеща като прещракване на катинара от скрина на своя живот – вътре е, твое е, може да пиеш сила от него, а може и да го удавиш в сълзи – както ти решиш.

Из „Гладни сърца“ от Веселина Седларска

ПРЕДГОВОР

Не се заричай, чуваш ли, не се заричай. Всеки, на когото съм се присмивала, ми е ставал шеф, и всичко, което съм се за­ричала, че няма да направя, съм правила. Виж ме сега: седя в леглото и гледам турски сериал (тук трябва да се сетите какво е било зарича­нето). Дори си записвам сюжета в тефтерче. С ръка, на която имам абокат, свързан със систе­ма (тук трябва да се досетите, че съм в болни­ца). В стаята има още едно легло, в момента то е празно. Жената, която лежеше в него, бе опе­рирана днес и ще прекара тази нощ в интен­зивното отделение. Поставила ми е задача да гледам серията и да ѝ я разкажа. И аз я гледам, водя си бележки. Най-трудно е с имената, от­белязвам Фарук с Ф за по-кратко, но след малко се оказва, че брат му се казва Фикрет и съкра­щението не върши работа. Чувам имената ту като Кеймет, ту като Късмет, а дали е Дилара, или Гилара зависи от града, в който е родена съответната озвучаваща актриса. Но общо взе­то, си изпълнявам поетия ангажимент.

А сериала след този по другия канал да го гледам ли, попитах Бабадора. Тя така се пред­ставя: „Аз съм Бабадора“ (тук трябва да се се­тите за възрастта и името ѝ). „Сакън! – отсече Бабадора. – В него има насилие.“ Бабадора е по-подходяща за СЕМ от всичките му членове, ако съдя по телевизионните ѝ забележки. Пет минутки след като се запознахме, тя каза, че ще ме пита нещо много важно, на което досега не е получила отговор. В болницата хората си гово­рят само важни неща, винаги лични, понякога тайни. Ето го важното в този случай: „Бебетата, които са снимани в турските сериали, получа­ват ли хонорар?“. Не ме питайте колко мънках, докато предположа, че получават. Сериалът на Бабадора е най-хубавият, защото е по действи­телен случай. На другия канал от 17 часа също има сериал, но Бабадора не го уважава, защото не е по действителен случай.

„Ти – вика Бабадора, – разкази пишеш ли, или само дописки?“ „Не мога да пиша разкази – каз­вам, – разказите се измислят, а аз от журналис­тиката съм се увредила и не мога да измислям.“ „Глупости – вика Бабадора, – че какво пречи да пишеш разкази по действителен случай? Хора­та филми правят по действителен случай, ти за един разказ… Хем ще са по-хубави, като се­риалите.“ Така започна моята магистратура по творческо писане в университета на Бабадора. Разказах ѝ няколко интересни случки – истин­ски. Тя слуша внимателно и после коментира с една дума. Ако случката е човешка история, коментарната дума е: „Живот…“. Ако сюжетът е странен, любопитен, коментарът е: „Свят…“. И в двата случая с клатене на главата. Върна се от интензивното с три стърчащи от тялото ѝ тръбички и с нови творчески идеи. „Но първо – вика, – разкажи серията.“ „Имаше една – казвам, – не ѝ разбрах името, нещо като Каймак…“ „Знам я – вика Бабадора, – на мал­ката снаха майка ѝ, давай нататък!“ Отварям тефтерчето, изиграх два-три диалога, довол­на остана. В този момент телефонът ѝ звънна. „Ревизират ме дали съм жива“, рече Бабадора, като имаше предвид близките си.

Ето какво беше измислила, че трябва да на­правя: „Като чувам колко хора ти се обаждат по телефона, ако всеки ти разкаже една хуба­ва история и ти я напишеш, ще стане книга по действителен случай. Кажи им да се сетят за някаква по̀ така история, трогателна, ама може и подла, ти нали гледа серията, нещо, дето да е или живот, или свят, какво ще те уча… обади им се.“

И аз им се обадих. С обещание, че ще проме­ням имената, ще избирам от чия гледна точка да преразкажа историята и тук-там ще приба­вям, но съвсем малко.

Разказаха ми. Преразказах. Така се роди тази книга и така разбрах какво иска да каже Стайнбек, когато твърди, че само разтваря страници­те на книгата и историите припълзяват по тях.

Други новини

Последни новини

Доц. Наталия Киселова: Остава привкус за политизиране на Конституционния съд

"Остава привкус за политизиране на Конституционния съд, защото колективеният орган решава предимно политически проблеми, заяви доц. Наталия Киселова в ефира на БТВ.

Тагарев: В САЩ обсъдихме разполагането на ПВО и противокорабни ракети у нас

„Обсъждах в САЩ възможностите за разполагането на съюзнически противовъздушни и брегови противокорабни ракетни комплекси за усилване на отбранителните способности на България“. Това...

Нетаняху: Израел няма да спре офанзивата, докато не осъществи целите си за унищожаване на „Хамас“

Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично отхвърли натиска на Съединените щати за палестинска държава. На пресконференция, излъчена по националната телевизия,...

Ракети бяха изстреляни от Газа към Южен Израел

Ракети бяха изстреляни снощи от Газа към Южен Израел. В отговор израелските сили за отбрана съобщиха, че са унищожили...

Вили Лилков: Няма управляващи и опозиция в СОС – търсим начин да започнем работа

В момента няма управляващи и опозиция в СОС - ние търсим разумно мнозинство, което казва, че общинският съвет трябва да започне работа,...