„В средата на декември трябва да бъде произведен първият медицински хеликоптер, който е собственост на България. Доставката ще бъде извършена по-късно, тъй като има технически изисквания за транспортирането. Финалните срокове наближават. Шестимата пилоти са на обучение в Италия, заедно с тримата инженери, които ще осигуряват поддръжката. Надяваме се до средата на януари страната ни да има първия лицензиран оператор за медицинска помощ”. Това заяви министърът на транспорта Георги Гвоздейков в ефира на предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS.
Януари средата се очаква да пристигне първият вертолет, а през юни 2024 г. идва вторият вертолет за медицинска помощ. „До средата на 2026 г. България ще разполага с шестте хеликоптера и шестте оперативни бази”, поясни министърът.
„Успяхме да прехвърлим всички имоти, където трябва да бъдат оперативните бази за медицинските хеликоптери на Министерството на здравеопазването, тъй като те са бенефициент по Плана за устойчивост”, каза Гвоздейков.
До средата на октомври предстои да започне обществена поръчка за изграждане на оперативните бази – това е местоположението, където се намира хеликоптера, заедно с екипажа, базата за техническо обслужване. Вертолетът има обхват в рамките на 30-35 минути да измине разстояние от 170-200 км. Хеликоптерът трябва да има възможност да излети незабавно при сигнал и да откара пациента до най-близката болница в периметъра” , каза той. Обществената поръчка ще е за базата – изграждане на инфраструктура, хангар, помещение за персонала, зарядна станция – всички компоненти.
За неслучилия се негов проект да бъдат наети вертолети за спешна медицинска помощ той каза, че е бил спрян от служебното правителство. Сега се изпълнява проекта по Плана за устойчивост и развитие, каза Гвоздейков.
Запитан защо 250 млн. лева от българските железници са пренасочени за други дейности, той каза, че е жалко, че не може да използваме този ресурс в това, за което са определени средствата. „Не разполагаме с капацитета да управляваме този финансов ресурс, движим се много бавно. Причините са много, основната е липсата на методика на управление на тези оперативни програми. Поемаме ангажимент да правим крупни проекти, но нямаме капацитет за това”, каза транспортният министър.
