В излъчване на живо край складовете на Булгартабак до Благоевград, Христо Иванов насочи вниманието към един приватизационен договор, чиято давност все още не е изтекла и не само може, но и има всички основания веднага да бъде проверен от прокуратурата: договорът за приватизацията на Булгартабак.
“Булгартабак е пример за това как не трябваше да бъде направена приватизацията в България.” – заяви Иванов. Според него вместо приватизация имаме едно наливане на пари към приватизатора.
В изложението си Иванов проследи осуетяването на възможността Булгартабак да бъде приватизиран от компания, която реално работи в сектора и сключването, вместо това, на сделка със съмнителен офшорен купувач – параван за Пеевски – ликвидирал на практика дейността на холдинга, запазвайки само фасада за дейността му.
“Булгартабак е могъл да бъде приватизиран от British American Tobacco (BАТ) за 500 млн. лв. Приватизиран е за Пеевски – нека да съкратим цялата корпоративна сложна завеса, зад която той се крие по наше мнение – за 200 млн. След това Пеевски реализира от дейността на Булгартабак дивиденти и освен това взема още 200 млн. от British American Tobaccо за марките. И освен това ние му даваме 150 млн. от ББР.”
Позовавайки се на данни от разследвания на Биволъ, Дневник и Капитал, той представи накратко основанията си да подаде сигнали както до прокуратурата, така и до Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) с искане за проверки – документални, но и на място – които да установят как се изпълнява договорът.
“На теория в тази история имаме приватизация, която е трябвало да запази, да развие индустрията. На практика имаме разруха. На теория българската държава е могла да вземе 500 млн. от наистина сериозен инвеститор, който се занимава с това нещо, могъл е да развива тук производство, тук да плаща заплати и данъци. На практика имаме куха структура. На теория българската държава се е отказала от част от цената в името на това да поддържа работни места и да изпълнява социални ангажименти. На теория ДПС се е грижила за своите избиратели и за българските тютюнопроизводители, на практика тя се е погрижила за един човек и това е Пеевски.”
Според Иванов държавата би могла все още да потърси реално изпълнение на приватизационния договор и да си върне 200-те изгубени милиона, защото това е неустойката за неспазване на ангажиментите по приватизационния договор.
