От 18 септември четем на български есеистичния сборник „Хроники на едно течно общество” от Умберто Еко! Лебедова песен, достойна за непрежалимия ерудит, философ, прозорлив мислител и завладяващ разказвач на истории с неизчерпаемо чувство за хумор.
„Хроники
на едно течно общество“ (превод: Вера Петрова, 488 стр., цена: 22 лв.) съдържа над 170
есета, публикувани между 2000 и 2015 г. в емблематичната рубрика „Бустина ди
Минерва“, която Умберто Еко списва във в. „Еспресо“ от 1985-а. Върху
злободневието и актуалността той гради своите размисли, понякога странни и
стряскащи, друг път иронични и забавни, ала неизменно нестандартни и
оригинални. И така съставя същинска енциклопедия на историческите корени,
настоящето и бъдното на съвременния свят във всичките му измерения –
политическо, идеологическо, социално, технологично, медийно, конспиративно,
митотворческо, културно, духовно, верско, екзистенциално… Неслучайно заглавието
е Pape Satàn aleppe. Мнозина тълкуватели са се опитвали да
разгадаят мистериозния смисъл на възклицанието на Плутос от Седма песен на
Дантевия „Ад“, но никой не е успял докрай. Какъв по-подходящ надслов за
хрониките на днешното течно общество, менливо, неустойчиво, нерядко необяснимо
и объркано, лутащо се в търсене на своята идентичност.
Умберто Еко (1932–2016) е искрящ белетрист, есеист, философ, семиотик и културолог и без съмнение един от най-влиятелните ерудити на нашето съвремие. Автор е на литературните класики „Името на розата”, „Махалото на Фуко” и „Баудолино”. Романите и есетата му са преведени на над 30 езика и са продадени в обем над 10 милиона екземпляра. От 1985 г. Умберто Еко е отличен с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света като Университета в Одеса (1986), Нова Сорбона (1989), Лиежкия университет (1989), Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1990).
