„Българската политика е изгорена земя. В нея не влизат способни и талантливи хора, защото знаят каква съдба ще ги сполети. В политиката влизат само хора, за да се нахранят. Няма го цвета и таланта на нацията, който да поеме тези огромни проблеми и да започне да ги решава. Кой ще поеме тази тежест, никой не иска да влезе в тази земя и по тази причина имаме това, което ни се предлага“. Това коментира бившият премиер Иван Костов пред БНТ по повод политическата обстановка у нас.
„Това политическо недоверие във властите на най-високо ниво, както и е образованието, и в здравеопазването. Недоверието се лекува само с демократични средства – с избори“, добави още Костов.
Институциите не се справят задоволително нито със здравната криза, нито с икономическата. Общите показатели за икономиката сочат, че сме сред страните, които се справят най-лошо в ЕС, добави той. В световен мащаб той заяви, че също няма доверие в институциите и в мерките им. „Те не се следват, а се бойкотират“, каза Костов. На базата на сегашните данни той прогнозира, че ще изпратим 2020 г. с „един коефициент на смъртност от 1,74 – 1,78 % за страната“, което е тежка атестация за управлението.
Костов смята, че има и нещо положително в настоящата криза и това е, че здравната криза показа какво е необходимо на българската здравна система. „Пандемията показа, че в световен мащаб дигитализацията вече навлиза дълбоко в живота и обществото се развива в посока към изкуствен интелект“, коментира той.
„Една добра новина – на 27 ноември бяха въведени противоепидемичните мерки, които вече дават резултат. От 12-и декември намалява броят на клинично болните и тези в интензивни отделения. Има и известно намаляване на починалите. Отчита се и спад на активните и новозаразените случаи, но достоверността на тези данни не е сигурна. Сигурното е, че натискът върху болничното здравеопазване започва да отслабва“, каза още Костов.
Според него успехът и неуспехът на българските власти за противодействие на сегашната криза не зависи от тяхната или от обществената преценка. „Обективната оценка на водената у нас политика е само относителна спрямо резултатите във всички страни в ЕС. Крайните резултати, по които можем да направим сравнение са двата показателя – коефициентът на общата смъртност и темпът на спад на Брутния вътрешен продукт за 2020 г.“, обясни още той.
