четвъртък, юни 20, 2024

Излезе „Емперо“ (Взаимозависимост том 3) от Джон Скалзи

Трябва да четете

Доц. Наталия Киселова: Остава привкус за политизиране на Конституционния съд

"Остава привкус за политизиране на Конституционния съд, защото колективеният орган решава предимно политически проблеми, заяви доц. Наталия Киселова в ефира на БТВ.

Тагарев: В САЩ обсъдихме разполагането на ПВО и противокорабни ракети у нас

„Обсъждах в САЩ възможностите за разполагането на съюзнически противовъздушни и брегови противокорабни ракетни комплекси за усилване на отбранителните способности на България“. Това...

Нетаняху: Израел няма да спре офанзивата, докато не осъществи целите си за унищожаване на „Хамас“

Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично отхвърли натиска на Съединените щати за палестинска държава. На пресконференция, излъчена по националната телевизия,...

Ракети бяха изстреляни от Газа към Южен Израел

Ракети бяха изстреляни снощи от Газа към Южен Израел. В отговор израелските сили за отбрана съобщиха, че са унищожили...

Разпадането на Потока, междузвездния път, свързващ планетите на Взаимозависимостта, набира скорост. Цели звездни системи – и милиарди хора – са отрязани от останалата човешка цивилизация. Този колапс е предвиден научно… и все пак, въпреки очевидните и съкрушителни доказателства, мнозина още се опитват да извличат печалба от тези последни дни на една от най-великите империи, които човечеството е познавало.

„Емперо“ е вълнуващият завършек на награждаваната бестселърова трилогия за Взаимозависимостта, епична приключенска космическа опера от носителя на „Хюго“ Джон Скалзи.

Емперо

Джон Скалзи Откъс

Пролог

Любопитното беше, че Грени Нахамапитин, временният херцог на Край, всъщност видя ракетата земя-въздух, която се заби във въздушната му кола, секунда преди попадението.

Той тъкмо разговаряше с Блейн Турнин, своя (погледнато сега в ретроспектива) не особено кадърен министър на отбраната, за тайната среща, която се канеха да проведат с една бунтовническа фракция, обещала в замяна да премине на страната на херцога във водещата се гражданска война. Грени тъкмо се обърна да каже нещо на Турнин, когато периферното му зрение улови някакъв проблясък и насочи погледа му към дебелото стъкло на илюминатора, където гореспоменатата ракета земя-въздух изведнъж бе заела централно място.

„Мисля, че това е ракета“, искаше да каже Грени, но стигна само до „Мисля“, или всъщност само до първия звук от тази много кратка дума, преди ракетата да се забие в колата и всичко да се сговни тотално.

В последвалата част от секундата, докато въздушната кола внезапно сменяше ориентацията си по няколко оси едновременно, превръщайки непристегнатия с колан Блейн Турнин в изненадана месеста топка за флипер, блъскаща се в повърхностите на пътническото купе, Грени Нахамапитин, временен херцог на Край, формулира няколко мисли, които не точно минаха през ума му, а по-скоро изникнаха напълно оформени и припокриващи се, сякаш висшите му когнитивни функции бяха решили да изсипят всичкия баласт наведнъж и да оставят Грени да се оправя с него по-късно, ако има по-късно, което изглеждаше все по-невероятно предвид факта, че вратът на Блейн Турнин току-що бе придобил смущаваща гъвкавост.

Може би ще е по-лесно да изложим тези мисли в проценти според степента на присъствието им във вниманието на Грени.

Като начало, имаше я „Мамка му, мамка му, шибана работа, мамка му, шибана шибанящина“, която заемаше около 89% от вниманието на Грени, и това бе разбираемо, при положение че въздушната му кола бе започнала едновременно да се върти и да губи височина.

Далеч на второ място с може би около 5% се нареждаше: „Как са разбрали бунтовниците, срещата я уредихме само преди час, даже аз не знаех, че ще съм в тази кола, освен това къде, да ги шибам, са противоракетните мерки, аз съм главен администратор на цяла една планета и се води гражданска война, човек би си помислил, че охраната ми ще е малко повече в час“. Това, честно казано, бе множко за смилане в момента, затова мозъкът на Грени реши да го остави без отговор.

На трето място, с може би 4,5% от вниманието на Грени, беше: „Май ще се нуждая от нов министър на отбраната“. Тъй като понастоящем тялото на Блейн Турнин имаше форма, която може да бъде описана само като „плетен геврек“, това вероятно бе така и следователно не заслужаваше допълнителни размишления.

И оставаше четвъртата мисъл, която, макар да заемаше само жалките остатъци от вниманието и умствения капацитет на Грени, все пак бе мисъл, минавала му и преди, при това често – всъщност достатъчно често, за да се каже, че в много отношения бе основополагаща за Грени Нахамапитин и го бе превърнала в човека, който е днес, а именно човек, размятан бясно от гравитационни и центробежни сили. Тази мисъл беше:

„Защо аз?“

И наистина, защо Грени Нахамапитин? Какви обстоятелства на съдбата го бяха довели до този момент в живота му, носещ се неконтролируемо, в буквален и екзистенциален смисъл, докато се мъчеше да не повърне върху почти сигурно трупа на вече много вероятно бившия си министър на отбраната?

Това бе многостранен въпрос с няколко възможни отговора.

а) Беше се родил.

б) В благородническо семейство с амбиции да управлява Взаимозависимостта, империя от звездни системи, която съществуваше от цяло хилядолетие.

в) И която бе свързана от Потока – феномен, който Грени не разбираше, но който служеше за свръхбърз път между звездните системи на Взаимозависимостта.

г) Които на свой ред бяха облагани с данъци и контролирани от емперо, управляващ от Средоточие, системата, през която минаваше почти всяка струя на Потока.

д) Тоест, докато не настъпеше голяма промяна в Потока по някое време в близкото бъдеще, когато почти всяка струя щеше да минава през Край, понастоящем най-трудно достъпната система във Взаимозависимостта.

е) И тъкмо затова сестрата на Грени, Надаш, искаше някой Нахамапитин на Край, за да узурпира мястото на херцога, но не можеше да го направи сама, защото бе заета с опити да се омъжи за Ренеред Ву, наследника на имперския трон, а братът на Грени, Амит, управляваше бизнеса на Дома Нахамапитин.

ж) Така че, добре, карай да върви, това трябваше да е Грени.

з) Който отиде на Край и тайно разпали гражданска война, докато публично се представяше за съюзник на предишния херцог.

и) Когото след това уби и лепна вината на граф Клермон, когото Грени смяташе за обикновен имперски данъчен инспектор.

ѝ) И стана временен херцог с обещанието да сложи край на гражданската война, което без съмнение можеше да направи, защото в края на краищата самият той финансираше бунтовниците.

к) Но се оказа, че граф Клермон е също така физик, изследващ Потока, и неговите изследвания сочеха, че струите на Потока не се местят, а изчезват.

л) Което излезе вярно, когато струята между Край и Средоточие – единствената струя, извеждаща от системата на Край – изчезна.

м) Тогава графът, в духа на прагматизма, предложи на Грени да обединят сили, за да подготвят Край за неизбежната изолация, предизвикана от разпадането на Потока, а впоследствие и на Взаимозависимостта, която разчиташе на него за съществуването си.

н) Грени не прие предложението на графа поради, ъъъ, разни причини и вместо това се погрижи графът да изчезне.

о) Това вбеси Врена Клермон, дъщеря и наследница на графа, която доста неудобно за Грени бе също така бивш офицер от имперската гвардия с много съюзници и знаеше подробностите за изследванията на баща си върху Потока.

п) За които после разказа на всички.

р) И те побесняха, че новият временен херцог ги е държал в неведение за цялата тази работа с „изчезването на Потока“.

с) Което доведе до тази нова гражданска война.

т) Срещу него.

у) В която участваха нови бунтовници.

ф) Които стреляха с ракети по скапаната му въздушна кола.

В защита на Грени можеше да се изтъкне, че той никога не бе молил да се ражда.

Но това бе слаба утеха за него, докато въздушната му кола се стоварваше върху улиците на столицата на Край и се претърколваше няколко пъти, преди да спре напълно.

Грени, чиито очи бяха затворени по време на целия сблъсък със земята, ги отвори и откри, че колата му стои изправена. Тялото на Блейн Турнин седеше кротко и спокойно на отсрещната седалка, сякаш през последната половин минута не бе изпълнявало ролята на зрънце в маракас. Само главата му, извита под ъгъл, който навеждаше на мисълта, че костите на шията му са били заменени с преварени макарони, подсказваше, че той може би всъщност не е потънал в кратка освежителна дрямка.

Десет секунди по-късно вратите на потрошената въздушна кола на Грени бяха изкъртени и хората от охраната му – по чиито коли явно никой не бе стрелял, мамка му, пищеше умът на Грени – разкопчаха предпазните му колани и го измъкнаха грубо навън, за да го натикат във втора кола, която щеше да се понесе право назад към херцогския дворец. Последното, което Грени зърна от съсипаното си превозно средство, бе тялото на Турнин, което се свлече на пода на купето, за да се превърне в човешко килимче.

– Не ти ли се струва подозрително, че по никоя от другите въздушни коли не беше стреляно? – попита Грени по-късно, докато крачеше напред-назад в една блиндирана стая в двореца си дълбоко под земята, в специално крило, проектирано да издържа на атаки в продължение на седмици, а може би и месеци. – Всичките бяха еднакви. Нямахме план за полета. Никой не знаеше, че ще сме в небето. И въпреки това – бам! – ракета удря една кола, и то моята. Трябва да предположа, че са внедрили човек в охраната ми. Трябва да предположа, че около мен има предатели.

Джеймис, граф Клермон, седнал на стола си, въздъхна, остави книгата, която четеше, и разтърка очи.

– Нали разбираш, че съчувствието ми към твоите несгоди е малко ограничено? – каза той на Грени.

Грени спря да крачи и си спомни с кого обсъжда тези тъмни конспирации.

– Просто вече не знам на кого да вярвам – призна той.

– Вероятно не на мен – отбеляза Джеймис.

– Но не съм ли прав? – настоя Грени. – Не звучи ли, сякаш в охраната ми има предател?

Джеймис се взря за миг с копнеж в книгата си и Грени проследи погледа му до леко оръфаното томче с твърди корици и заглавие „Граф Монте Кристо“. Грени предположи, че е историческа биография, и се зачуди смътно в коя система се намира Монте Кристо. После погледна пак към графа.

– Да, сигурно си прав – каза накрая Джеймис. – Вероятно има предател сред хората ти. Поне един. Може би няколко.

– Но защо?

– Ами, това е просто хипотеза, но може да има нещо общо с факта, че си некадърник, който се добра до херцогския пост с убийство, че лъжеше поданиците си за неизбежния крах на цивилизацията, за който досега не си направил нищо, за да се подготвиш.

– Никой освен теб не знае, че убих херцога – изтъкна Грени.

– Добре, значи остава „некадърник, който лъжеше поданиците си за неизбежния крах на цивилизацията“ и така нататък.

– Наистина ли ме мислиш за некадърник?

Графът се взря за момент в Грени, преди да продължи.

– Защо идваш при мен, Грени? – попита той.

– Какво имаш предвид?

– Точно каквото казах, защо идваш при мен? Аз съм твой затворник и политическа пречка за теб. Моето изчезване е една от главните причини да водиш сегашната гражданска война. Ако беше умен… е, ако беше умен, нямаше да направиш кажи-речи нищо от онова, което направи. Но по отношение на мен, ако беше умен, сега щеше да стоиш надалеч и да ме оставиш да си гния кротко. А вместо това ме посещаваш на всеки няколко дни.

– Някога предложи да ми помогнеш – напомни му Грени.

– Това беше преди да решиш, че най-добрият курс на действие е да ме натикаш в някоя дупка – контрира Джеймис. – Да не говорим, че продължаваш да ме виниш за убийството, което ти извърши, и използваш това като повод да лишиш от права избраната ми наследница. Как ти се получава, между другото? Мислиш ли, че Врена беше забавена по някакъв начин, като я лиши от титли и владения?

– Не разбирам дъщеря ти.

– Как така?

Грени посочи към граф Клермон.

– Ти си учен. Не си… замесен от бунтовническо тесто.

– Не бях – съгласи се графът, – докато ти не ме направи. Колкото до Врена, просто никога не си виждал майка ѝ. Ако беше, щеше да ти стане по-ясно. Не че има значение, защото също като мен, ти я превърна в бунтовничка, и то доста ефективна.

– Не знам дали бих се съгласил с това определение.

– Да, разбира се, прав си, един съвсем неефективен бунтовнически водач е успял да проникне в охраната ти, да внедри поне един предател, да узнае тайния ти маршрут и да прати ракета точно в твоята въздушна кола и никоя друга. Извинявай, бях малко объркан по въпроса. – Графът посегна пак към книгата си.

– Имам нужда от човек, с когото да си говоря – каза изведнъж Грени.

Джеймис погледна към (временния) херцог.

– Моля?

– Ти ме попита защо непрекъснато те посещавам – обясни Грени. – Имам нужда от някого, с когото да си говоря.

– Имаш цял държавен апарат, с който да си говориш – напомни му Джеймис.

– В който има предатели.

– Нека ти напомня, че аз не съм точно на твоя страна.

– Не, но… – Грени махна към стаята – …няма къде да отидеш.

Графът помълча пак, сякаш обмисляше как най-добре да отговори на напомнянето, че е затворник, после взе книгата си.

– Може би просто трябва да си наемеш психотерапевт.

– Нямам нужда от психотерапевт.

– На твое място бих потърсил второ мнение по въпроса.

– Ще го имам предвид.

– Нямаш ли поне приятели, Грени? Пък дори и неистински?

Грени отвори уста да отвърне на остроумието, но изведнъж се спря.

Джеймис, с отворена книга в ръце, го изучаваше внимателно.

– Хайде, хайде, узурпаторче – каза той. – Виждал съм те заобиколен от свита в дните, когато беше съветник на херцога. Цяла кохорта от подмазвачи и ласкатели. Ти умееше да се подмазваш и ласкаеш наравно с най-добрите от тях. А сега, когато си херцог, би трябвало да можеш да избираш с какви паразити се заобикаляш.

– Имам приятели – увери го Грени.

– Не думай. – Графът вдигна книгата си. – Тогава може би трябва да вървиш да досаждаш на тях.

– Ти не искаш нищо от мен.

Това бе посрещнато с вдигната вежда.

– Всъщност искам да се оттеглиш от херцогския пост и да ме пуснеш да се прибера у дома.

– Нямах предвид това.

– Знам – отвърна сухо Джеймис. – Просто ти изтъквам, че преценката ти е погрешна. Но, да. По отношение на херцогството ти, не искам нищо от теб.

Грени разпери ръце.

– Което означава, че мога да говоря с теб.

– И все пак ти препоръчвам психотерапевта.

– Ти все още можеш да ми помогнеш – не отстъпи Грени. – Помогни ми да се подготвя за онова, което предстои с Потока.

– Искаш да кажеш, въпреки факта, че съм твой затворник и водиш гражданска война срещу дъщеря ми, която би убил, ако ти се предостави възможност?

– Тя току-що се опита да убие мен.

– Фактът, че се опитваш да сведеш една гражданска война до „тя започна първа“, не ме изпълва с увереност – каза Джеймис. – Пък и е прекалено късно. Моментът, в който можех да ти помогна, бе преди месеци, когато ти отправих предложението, въпреки че уби херцога и натопи мен за това. Изглаждането на онзи проблем нямаше да ти е особено приятно, но би могъл да се справиш. Тази гражданска война е нещо, с което нито ти, нито аз вече можем да се справим. Ти разгневи прекалено много хора, които бяха склонни да ти станат врагове, и прекалено много от хората, които можеха да ти станат приятели. Даже сега да ме изкараш оттук и даже да се съглася да ти помогна, след толкова много време никой няма да повярва, че не съм бил принуден. А и дори Врена да повярва и да смени страните – което, между другото, тя не би направила, – останалите ще продължат без нея.

– Тогава какво предлагаш?

– Мисля, вече споменах да се оттеглиш и да ме пуснеш да си вървя.

– Освен това.

– Предлагам да поработиш върху планове за бягство и маскировка – каза Джеймис. – Защото подозирам, че времето, което ти остава като херцог, ще е кратко и изпълнено с насилие. Вече имаш предатели сред хората си. Ако не успееш бързо да си спечелиш нови приятели, загубен си. – И графът най-после се върна към книгата си.

– Казвам ви за последен път, Ваша светлост, имперските гвардейци няма да се забъркват в местни дрязги – заяви сър Онтейн Маунт на Грени, след като (временният) херцог повика при себе си имперския бюрократ от космическата станция, на която бе настанен той и, по една случайност, имперските гвардейци, от които така отчаяно се нуждаеше. Маунт и Грени пиеха чай в кабинета на (временния) херцог, който бе обзаведен почти досущ като при предишния херцог, защото Грени не си бе направил труда да смени мебелировката. – Не е нужно да ви напомням, че според действащата имперска политика гвардейците се използват само за защита на междузвездната търговия и за задачи, определени на имперско ниво. Което ще рече – лично от емперо.

– Няма никаква междузвездна търговия – възрази Грени, – нито начин да се свържем с емперо за получаване на каквито и да било задачи. Твоите гвардейци стоят със скръстени ръце.

– Струите на Потока, водещи към системата, засега действат, така че вносната търговия продължава да работи и емперо все още може да прати заповеди – каза безизразно Маунт. – Колкото до последното, сър, имперските гвардейци не се замесват в местни дрязги с цел да се поразкършат. Както и да е, когато се съгласих да приемете временно мантията на херцог на Край, то бе с уговорката, че ще потушите гражданската война тук, на планетата.

– Направих го!

– За около три седмици – отбеляза Маунт. – Може да се каже, че това беше не толкова край на гражданската война, колкото отдих между кампаниите. – Той сръбна от чая си.

Грени заскърца със зъби, защото знаеше, че Маунт обикновено не е толкова тъп, на колкото се прави; имперският бюрократ отлично знаеше, че играчите в сегашната гражданска война са съвсем различни и имат различни цели. Но пък също така нямаше интерес да изтощи и окаля безценните си гвардейци заради Грени. Това бе не особено деликатният начин на Маунт да му каже: „Сам се забърка в тази каша, сам се измъквай“.

– Тогава ми позволи поне да взема назаем нещо от арсенала ви – каза Грени. – Тъй като материалите вътре в момента почиват.

– Да „вземете назаем“? – Маунт се изкиска дискретно, прикрил уста с чашата чай. – Драги ми херцоже, човек не може да „вземе назаем“ куршуми или ракети. След като ги използвате, те вече са изхабени.

– С радост ще закупя всичко, от което имам нужда.

– Какво стана с онази пратка оръжия, която спасихте от пирати преди толкова много месеци? – попита Маунт. – Пратката, която трябваше да стигне до предишния херцог, но се оказа отмъкната? Доколкото разбрах, вие сте я освободили от вероломните лапи на пиратите.

Грени си позволи още малко скърцане със зъби; бе наясно, че Маунт също знае отговора на този въпрос, и допълнително се подразни от подигравателното подмятане на бюрократа.

– Част от пратката бе унищожена при атака. Повечето от останалото бе откраднато от сегашните бунтовници.

– Какво нещастие. Тази пратка изглежда наистина прокълната.

– Съгласен съм – промърмори Грени и отпи от чая си, за да не избухне.

– Възможно е ракетата, с която ви свалиха, да е била част от онази пратка, Ваша светлост.

– Мина ми през ума.

– Каква ирония. – Маунт остави чая си. – Жалко, че вашият предшественик не успя да сложи край на своята гражданска война, така че вие наследихте част от проблемите му, а може би добавихте и някои собствени. Но каквото важеше за него, важи и за вас. Имперските гвардейци трябва да останат неутрални в този спор. Сигурен съм, че разбирате.

Вратата на кабинета на (временния) херцог се отвори и влезе една помощничка с таблет, който подаде на Грени.

– Съобщение с висок приоритет, Ваша светлост – докладва тя. – Зашифровано. Единствено за вашите очи. Трябва да бъде прочетено незабавно при получаване.

– Нещо сериозно ли? – полюбопитства Маунт.

Грени погледна заглавието на съобщението.

– Семеен бизнес – отвърна той. – Извинете ме за момент, ако обичате.

– Разбира се. – Маунт посегна за чая си. Грени потвърди биометричните си данни и съобщението се отвори, във вид на текст от сестра му Надаш.

Грени,

Ако четеш това, значи нещата при мен са се развили зле. Не мога да ти кажа какво точно е станало, защото го пиша предварително. Но каквото и да е, задействала съм резервния план.

Който е: пращам ти десантния кораб „Пророчествата на Рашела“. Той е напълно въоръжен и превозва десет хиляди имперски гвардейци. Командирът и по-голямата част от щаба му са наши; онези, които не са, вероятно няма да преживеят пътуването. Трябва да пристигне скоро след това съобщение.

Ако още не си приключил малката си гражданска война на Край, „Рашела“ ще ти помогне да разчистиш терена. Хубаво би било да си херцог на Край, когато тя пристигне, но и да не си, ще станеш, преди да си е свършила работата.

После командирът на „Рашела“ ще поеме командването на имперските гвардейци там, независимо дали сегашната командна структура му помага, или не. След това двамата ще поемете контрол над плитчините на Потока и ще се подготвите за нашето пристигане, което ще стане по един или друг начин.

Имаш много за вършене, братле. Свърши го.

И не се издънвай.

До скоро,

Надаш

Грени се ухили на бележката и я затвори, с което задейства изтриване на пощата, преформатиране на таблета, а после и изпържването му, защото човек никога не може да е прекалено предпазлив.

– Добри новини?

– Моля? – обърна се Грени към Маунт, като остави вече безжизнения таблет на масата.

– Усмихвахте се – обясни Маунт. – Попитах дали новините от вкъщи са били добри.

– Може да се каже.

– Ами, хубаво – заяви Маунт. – Малко добри новини ще са ви от полза, ако ми позволите да отбележа. – Той сръбна от чая си.

Грени си представи сър Онтейн Маунт като мъртвец, какъвто щеше да стане, щом „Рашела“ пристигне, и се усмихна.

И докато го правеше, през главата му минаха няколко мисли, този път последователно, вместо да изникнат наведнъж. Те бяха:

„Мамка му, спасен съм“ и

„Дано „Рашела“ да пристигне час по-скоро“, и

„Как, да му се не види, са се скапали нещата за Надаш?“ И накрая:

„Какво изобщо става там, по дяволите?“

Други новини

Последни новини

Доц. Наталия Киселова: Остава привкус за политизиране на Конституционния съд

"Остава привкус за политизиране на Конституционния съд, защото колективеният орган решава предимно политически проблеми, заяви доц. Наталия Киселова в ефира на БТВ.

Тагарев: В САЩ обсъдихме разполагането на ПВО и противокорабни ракети у нас

„Обсъждах в САЩ възможностите за разполагането на съюзнически противовъздушни и брегови противокорабни ракетни комплекси за усилване на отбранителните способности на България“. Това...

Нетаняху: Израел няма да спре офанзивата, докато не осъществи целите си за унищожаване на „Хамас“

Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично отхвърли натиска на Съединените щати за палестинска държава. На пресконференция, излъчена по националната телевизия,...

Ракети бяха изстреляни от Газа към Южен Израел

Ракети бяха изстреляни снощи от Газа към Южен Израел. В отговор израелските сили за отбрана съобщиха, че са унищожили...

Вили Лилков: Няма управляващи и опозиция в СОС – търсим начин да започнем работа

В момента няма управляващи и опозиция в СОС - ние търсим разумно мнозинство, което казва, че общинският съвет трябва да започне работа,...