От 19 февруари четем „На жените с обич”, страстна апология на женската устойчивост и непримиримост, на творчеството, което тласка историята напред. Както казва самата Исабел Алиенде, това е книга за нетърпеливата любов, дълголетието и „добрите вещици“.
Пиша тези страници през март 2020 г., затворена вкъщи заради кризата с коронавируса… Ала вместо да изплете роман ала Гарсия Маркес, под наслов „Любов по време на коронавирус“, Исабел Алиенде създава донякъде автобиографична книга със заглавие „На жените с обич“ (превод: Катя Диманова, 192 стр., цена: 16 лв.). В типичния си стил, по изключително увлекателен и забавен начин, тя поднася размишленията си за мястото и ролята на жените в обществото, за дълголетните им борби за равноправие и справедливост, споделя женския си възглед за феминистката революция, „може би най-важната, най-дълбоката в историята на човечеството“. И за пореден път завладява с бляскавия си талант на разказвачка и с умението да обрисува незабравими образи.
Исабел Алиенде започва литературната си кариера случайно, за да се нареди до най-обичаните латиноамерикански писатели на всички времена. Международна известност й носи величествената семейна фреска „Къщата на духовете“, „Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“. Следват близо 60 милиона реализирани копия от произведения, преведени на 35 езика. Много са темите, които превърнаха Алиенде в една от най-популярните разказвачки на нашето време – любовта, войната, бремето на спомените и самотата, женската участ, страховете, които съпровождат човешкия живот. Неизбежни са сравненията с Маркес и други бележити представители на магическия реализъм.
