Очаквам повече случаи от България. Това заяви първият европейски главен прокурор Лаура Кьовеши в интервю за БНТ. „Да, очаквам повече случаи, отколкото те имат в момента, но България не е страната с най-висок брой делегирани прокурори“, казва румънската юристка.
Броят на прокурорите зависи от случаите, които те разследват в страните и, също така, от особеностите на националната правосъдна система.
България има квота от 10 делегирани прокурори. Шестима от предложените от страната ни бяха отхвърлени, а четирима – приети. Попитана какъв е бил проблемът с неодобрените Кьовеши казва: „Получихме 10 предложения от страната да назначим 10 делегирани прокурори от България. Разбрах, че процедурата е била прозрачна. Ние нямаме коментар за това. Но въз основа на нашите вътрешни правила ние имаме нашите собствени процедури и трябва да проверим опита на кандидатите и дали отговарят и на другите критерии. Направихме тази вътрешна проверка. За съжаление, някои кандидати бяха върнати. Нека Ви дам само един пример. Имахме кандидати, които нямат опит като прокурори, а това е първото условие на Европейската прокуратура – да имат дълъг опит в разследването на финансови престъпления. Сега очакваме да получим нови предложения от България, за да бъдат запълнени всички 10 места, които имаме за страната“.
Тя уверява, че „нямаме конфликт (с българската прокуратура – бел. ред.). Диалогът ни продължава“.
Кьовеши планира да посети България, където има офис на Европейската прокуратура. „Бих искала да посетя офиса на Европейската ни прокуратура там и да се срещна с националните власти“, казва Кьовеши. Тя отклонява въпроса „Кога?“ с отговора „Скоро“.
Към момента на провеждането на интервюто в Европейската прокуратура не е имало сигнали от България, а само от Германия и Италия.
Всеки гражданин може да изпрати онлайн сигнал до Европейската прокуратура, включително на български език, на сайта й, където има форма за това. След това случаите се регистрират и разпределят към европейските делегирани прокурори. Те ще трябва да проверяват дали престъпленията, за които е докладвано, попадат под юрисдикцията на Европейската прокуратура. „Законовата база ни дава компетенциите да разследваме финансови престъпления“, напомня Кьовеши.
„Знам, че очакванията към Европейската прокуратура са големи. Ние сме силен екип с добри професионалисти, които са много активни и коректни. Мотивацията ни е голяма, така че нямам никакви съмнения, че ще вършим добра работа“, уверява тя.
Началото на работата на Европейската прокуратура бе поставено вчера, 1 юни. На пресконференция по този повод Кьовеши заяви:
„Поставянето днес на началото на работата на Европейската прокуратура е исторически миг. Носим огромна отговорност, работата ни е пряко свързана с правата на европейските граждани“. По нейните думи успехът на прокуратурата може да повиши доверието в ЕС до невиждани равнища.
„Нашата цел са икономическата и финансовата престъпност – най-голямата заплаха за всяко демократично общество, подценявана, недостатъчно съобщавана, често дори поощрявана в полза на организирани престъпни групи, които работят за подмяна на законната власт. Ще имаме работа с хора, които не се спират пред изключителна жестокост, за да си осигурят безнаказаност“, каза още Кьовеши.
Тя изрази очакване прокуратурата на ЕС да работи по хиляди случаи годишно. По нейните думи в началото се очакват 3000 случая.
Първият постъпил сигнал е от Германия, приети са и данни от Италия.
Кьовеши очаква най-много данни за съмнения за злоупотреби със средства от ЕС за здравеопазване, земеделие, инвестиции и обществени поръчки.
22 държави участват в прокуратурата на ЕС. С Унгария и Полша, които не са включени, ще се работи на основата на двустранни споразумения за сътрудничество – уточни Кьовеши.
На същата пресконференция зам.-председателят на Европейската комисия Вера Юрова отбеляза, че за 2019 г. ЕС е разполагал с 1000 сигнала за злоупотреби на стойност около 460 милиона евро. Тя уточни, че в държавите от ЕС, които не участват в Европейската прокуратура, проверките по сигнали за измами ще се извършват от ОЛАФ. Юрова посочи, че ОЛАФ има право само да препоръча държавата, където е извършено нарушение, да предприеме разследване, докато Европейската прокуратура може да взима решения.
