Еврото представлява икономиката на държавите, които стоят зад него. Икономиките, които противостоят на европейската или пък са ѝ партньори, също се развиват или стоят на едно място. В случая става дума за интереса на държавата – къде принадлежи чисто политически. Въвели сме еврото през 2000 г. Върху нашите пари само пише лев, това всъщност е евро, защото е обезпечено с тази валута и се подчинява на икономическите принципи на еврото. Това заяви финансистът Любомир Дацов пред Bulgaria ON AIR.
По думите му „икономическите ефекти от приемането на еврото няма да са толкова съществени, защото ние вече сме ги абсорбирали“.
Дацов коментира и доклада относно ползите от приемането на еврото, който вся смут сред партиите.
„По време на дискусията в Народното събрание за приемането на еврото беше повдигнат въпросът за анализа, който трябва да проведе ведомствена група от различни институции. Димитър Радев обясни, че докладът все още не е готов, но неофициалната част на БНБ е почти завършена. Предложи да им го изпрати неофициално, направи го с подписа на пресаташето на БНБ, защото не е официален документ“, поясни той.
Финансистът подчерта, че въпросният доклад еднозначно показва „плюсовете и минусите на един процес, но в него няма риск, който да не може да бъде адресиран с политика“.
„Това, което се случва в момента, е като да сте живели на семейни начала 5-6 години – в крайна сметка виждате, че няма по-добро от брака и решавате да го институционализирате. Процесът, който тече в момента, е сключването на брачния договор. Намираме се на етапа, в който се опитваме да сложим пръстена на ръката на съпругата си“, обясни той.
Дацов изрази мнение, че България продължава да бъде държавата с най-ниски доходи в Европа, но не и най-бедната.
Според финансиста през последните 30 години България е имала две правителства, които са изгорели, защото се опитаха да направят реформи, „тъй като в България гражданите не подкрепят такива хора“.
„Сред противниците на еврото няма нито един икономист с практика в областта“, констатира той.
Дацов обобщи, че за да влезем в еврозоната и да преборим инфлацията, трябва „рязко да бъде намален дефицитът“.
„Бюджетът за следващата година трябва да бъде широко балансиран, което означава, че се движи между плюс-минус 1% от БВП“, заключи финансистът.
