Със своя заповед, издадена на 18 декември, министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов забранява износа на лекарствени продукти, които влизат в терапевтичните схеми за лечение на заболяването COVID-19 и се прилагат в болничната и извънболничната помощ.
Настоящата заповед, с която се ограничава износът на определени лекарствени продукти се издава на основание чл. 217д, от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и във връзка с постъпило писмо с вх. 12-01-98/15.12.2020 г. от Изпълнителната агенция по лекарствата предвид усложнената епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. Според писмото от изпълнителния директор на ИАЛ, към настоящия момент задължително използваните лекарствени продукти, които медицинските специалисти от болничната и извънболничната помощ прилагат при лечението на болни от коронавирусната инфекция, са от различни анатомо-терапевтични групи:
– С международно непатентно наименование Azithromycin;
– С международно непатентно наименование Enoxaparin;
– С международно непатентно наименование Nadroparin;
– С международно непатентно наименование Dexamethasone;
– Медицински газ кислород.
Анализът на данните, които ИАЛ получава от Националната система за верификация за посочените лекарствени продукти, показва значително повишаване на потреблението им в сравнение с предходните месеци, като усреднено за INN Azithromycin повишението е с 5000%, за INN Dexamethasone е с 2300%, за INN Nadroparin и Enoxaparin – с почти 500%.
Резултатите от извършените от ИАЛ проверки по сигнали за недостиг от лекарствени продукти, осъществени през м. ноември до настоящия момент показват, че лекарствените продукти с посочените по-горе международни непатентни наименования са предмет на паралелен износ от територията на Република България за други страни, в количества, създаващи предпоставки за потенциален недостиг от лекарствените продукти за българския пазар. Посочва се, че независимо от законния характер на извършваната дейност, износът на лекарствени продукти, използвани в процеса на лечение на български пациенти с COVID-19 в период на увеличено потребление, нарушава крехкия баланс между доставените на територията на страната лекарствени продукти и повишените нужди от тях за задоволяване на здравните потребности на населението.
