Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници и революционери — будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Празникът се отбелязва ежегодно с факелни шествия на 1 ноември и е официален празник в Република България.
На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение определя 1 ноември за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника, а 3 февруари следващата година цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители.
За първи път Денят на народните будители – 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година.
Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война и Ньойския мирен договор от 1919 г. За българското общество възрожденският идеал е унищожен, а мнозина усещат реалната заплаха от разпадане на националната ценностна система. В такъв момент, българите се обръщат към делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и са повдигали духовната сила на народа.
През 1945 г. честването на празника в страната е отменено от комунистическия режим. Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за целия период на тоталитарно управление на България.
Със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява честването на празника.
Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и Паисий Хилендарски, носещ заслужено славата на пръв будител, са само някои от най-почитаните имена на народни будители у нас.
