След близо 50 години на публична длъжност и цял живот на президентски амбиции, Джо Байдън завладя Белия дом, предаде BBC.
Това не беше кампанията, която някой би прогнозирал. Тя се проведе сред пандемия и безпрецедентни социални вълнения. Той се сблъскваше с неконвенционални, несъгласни с прецеденти титуляри. Но в третия си опит за президентския пост Байдън и неговият екип намериха начин да се ориентират в политическите препятствия и да претендират за победа, която, макар и тясна по време на изборите в колегията, се очаква да надмине общия брой на Тръмп с милиони гласове.
Това са петте причини, поради които синът на продавач на автомобили от Делауер най-накрая спечели президентството.
1. Ковид, Ковид, Ковид
Може би най-голямата причина Байдън да спечели президентството е нещо изцяло извън неговия контрол.
Пандемията на коронавируса, освен че отне над 230 000 живота, също трансформира американските живот и политика през 2020 г. И в последните дни на общата предизборна кампания, самият Доналд Тръмп изглежда призна това.
Фокусът на медиите върху Covid-19 обаче по-скоро е отражение, а не двигател на загрижеността на обществото за пандемията – което се превърна в неблагоприятно проучване на отношението на президента към кризата. Проучване от миналия месец на Pew Research, предполага, че Байдън е имал преднина от 17 процентни пункта пред Тръмп, когато става въпрос за увереност относно тяхното справяне с огнището на Covid.
Пандемията и последвалият икономически спад отхвърлиха Тръмп от предпочитаното от него предизборно послание за растеж и просперитет. Те също така подчертаха притесненията, които много американци изпитваха за неговото лидерство: липсата на фокус, склонността да поставя под въпрос науката, случайното боравене с големи и малки политики и определянето на приоритетите извън здравеопазването. Пандемията е била водеща тежест в рейтингите на Тръмп за одобрение, които според Gallup са спаднали до 38% в един момент през лятото – именно това кампанията на Байдън използва.
2. “Ниска” кампания
В хода на политическата си кариера Байдън си изгради добре спечелена репутация, че си навлече проблеми. Склонността му към гафове дерайлира първата му президентска кампания през 1987 г. и му помогна да гарантира, че никога няма да има много опит, когато се кандидатира отново през 2007 г.
В третия си опит за Овалния кабинет, Байдън все още имаше своя дял от словесни препънки, но те бяха достатъчно редки, така че никога не бяха повече от краткосрочен проблем.
Част от обяснението за това, разбира се, е, че самият президент е нестихващ източник на промяна на новинарския цикъл. Друг фактор беше, че имаше по-големи истории – пандемията за коронавирус, протестите след смъртта на Джордж Флойд и икономическите смущения – доминиращи в националното внимание.
Но поне известна заслуга на съгласувана стратегия от кампанията на Байдън за ограничаване на експозицията на кандидата им, поддържане на премерено темпо в кампанията и минимизиране на шансовете умората или невниманието да създадат проблеми.
Може би при нормални избори, когато повечето американци не се тревожеха да ограничат собствената си експозиция на вирус, тази стратегия щеше да има обратен ефект. Може би тогава подигравателните убождания на Тръмп “скриване на Байдън” щяха да вземат своето.
Кампанията се опитваше да остане настрана и да позволи на Тръмп да бъде този, чиято уста до го издаде – и в крайна сметка тя даде резултат.
3. Всеки, освен Тръмп
Седмицата преди изборния ден, кампанията на Байдън представи последните си телевизионни реклами със съобщение, което беше изключително подобно на това, предложено в предизборния му старт миналата година и речта му за приемане на номинацията през август.
Изборите бяха “битка за душата на Америка”, каза той, и шанс за национала да постави зад себе си това, което той характеризира като разделение и хаос от последните четири години.
Под този лозунг обаче се криеше просто изчисление. Байдън заложи политическия си късмет на твърдението, че Тръмп е твърде поляризиращ и твърде възпалителен, а американският народ иска по-спокойно и стабилно ръководство.
Демократите успяха да направят тези избори референдум за Тръмп, а не двоичен избор между двамата кандидати.
Победното послание на Байдън беше просто, че той “не е Тръмп”. Често въздържан от демократите беше, че победата на Байдън означава, че американците могат да продължат седмици, без да мислят за политика. То беше замислено като шега, но съдържаше ядрото на истината.
4. Оставане в центъра
По време на кампанията за кандидат на Демократическата партия, конкуренцията на Байдън дойде отляво, с Бърни Сандърс и Елизабет Уорън, които проведоха добре финансирани и организирани кампании, които генерираха тълпи от големи концерти.
Въпреки този натиск от либералния му фланг, Байдън се придържа към центристката стратегия, отказвайки да подкрепи универсално управлявано от правителството здравеопазване, безплатно образование в колежа или данък върху богатството. Това му позволи да увеличи призива си към умерени и недоволни републиканци по време на общата предизборна кампания.
Тази стратегия е отразена в избора на Байдън за Камала Харис като негов партньор, когато е можел да предпочете някой с по-силна подкрепа от лявото крило на партията.
Единственото място, където Байдън се приближи до Сандърс и Уорън, беше върху околната среда и изменението на климата – може би изчислявайки, че ползите от обжалването на по-млади избиратели, за които въпросът е приоритет, си струва риска от отчуждаване на гласоподавателите в енергийно зависими суинг- държавни индустрии. Изключението обаче доказа правилото.
„Не е тайна, че в миналото сме били критични към плановете и ангажиментите на вицепрезидента Байдън“, каза Варшини Пракаш, съосновател на природозащитната група „Движение Изгрев“ през юли. “Той отговори на много от тези критики: драстично увеличаване на мащаба и спешността на инвестициите, попълване на подробности за това как би постигнал екологична справедливост и създаване на добри работни места в профсъюза и обещава незабавни действия.”
5. Повече пари, по-малко проблеми
По-рано тази година предизборните каси на Байдън вървяха празни. Той влезе в общата предизборна кампания в определено неблагоприятно положение за Тръмп, който прекара почти цялото си президентство, натрупвайки суми за военна кампания, които достигнаха милиард долара.
От април нататък обаче кампанията на Байдън се трансформира в набиране на средства и – отчасти поради разточителството от страна на кампанията на Тръмп – се оказва в много по-силно финансово състояние от опонента си. В началото на октомври кампанията на Байдън имаше на разположение 144 милиона долара повече пари от операцията на Тръмп, което й позволи да погребе републиканците в порой от телевизионна реклама в почти всяка ключова държава на бойното поле.
Парите не са всичко, разбира се. Преди четири години кампанията на Клинтън имаше значително парично предимство пред тази на Тръмп.
Но през 2020 г., когато личните средства бяха ограничени от коронавируса и американците в цялата страна прекараха значително повече време, гледайки медии в домовете си, паричното предимство на Байдън му позволи да достигне до избирателите и да прокара посланието си до самия край. Това му позволи да разшири избирателната карта, като вложи пари в някогашните щати като Тексас, Джорджия, Охайо и Айова. Повечето от тези залози не се изплатиха, но той постави Тръмп в отбраната, като обърна някога надеждно консервативната Аризона.
Парите дават възможности за кампания и инициатива – и Байдън използва доброто си предимство.
