„Няма особено значение колко партии ще влязат в парламента, важното е управляващото мнозинство на какъв принцип ще бъде изградено… Възможно е да имаме правителство на малцинството, независимо от това че може би ще е коалиционно“. Това каза пред БНР политологът доц. Стойчо Стойчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Освен трите гарантирани представители в парламента ГЕРБ, БСП и ДПС, социолозите допускат и „Има такъв народ“. Оттук нататък започват спекулации с по-малките партии и коалиции. В един момент се казва, че влизат, след това – не. Най-вероятно „Демократична България“ ще влезе в парламента, тъй като се асоциира с „градското дясно“. Шансове имат и ВМРО. Патриотичната вълна, с която втори пореден парламент участват, не е изчезнала. С консервативните им възгледи от време на време се заиграва и Корнелия Нинова. Съюзът Валери Симеонов и Веселин Марешки има срок на годност, докато ВМРО има трайно формиран електорат, върху който може да „стъпи“, начерта политическата картина политологът пред БНР.
„Има значение не само кои ще са партиите в парламента, а и дали ще имат склонност да се коалират. Слави Трифонов засега заявява, че няма да прави коалиции, а същевременно никой не иска да управлява с ДПС. Интересно е дали няма да имаме правителство на малцинството, макар и формирано от 2 или 3 партии.
Правилото в парламентарна демокрация като България е да се управлява с коалиция, но думата стана лоша и хората бягат като дявол от тамян, като я чуят след управлението на БСП, НДСВ и ДПС. Трябва да се обясни на хората, че коалиционното управление е една добра практика“, коментира политологът.
„Партийното гласуване е много силно застъпено от зората на демокрацията. Човек отива да гласува за ГЕРБ, но в главата му е образът на Бойко Борисов. В по-малките населени места хората в листите също формират вота. Работещата преференция позволява преформатиране. Така се получава конкуренция и в самите листи. От това печели избирателят, защото сработва мажоритарният елемент“, каза още Стойчев.
„Не мисля, че пандемията ще има голямо влияние върху изборите. Политиците ще намерят начин в предизборната кампания как да си комуникират с избирателите. Ниската избирателна активност трудно може да се каже в каква посока ще доведе вота. В нормално време гласуват 3-3,5 млн. души.
Според социолози, очакваме 2,8 млн. избиратели, което не е толкова по-малко. При ниска избирателна активност може да има мобилизиране срещу управляващите. Но механизмът може да сработи и в двете посоки и от това да спечелят ГЕРБ-СДС. За мен ще е изненада, ако Слави Трифонов спечели изборите. Той обаче не е нито Симеон Сакскобургготски, нито Бойко Борисов“, категоричен е Стойчо Стойчев.
„Всичко опира до мобилизация и способността на партиите да мобилизират вот в своя полза. Тази степен на мобилизация не се влияе от коронакризата. Тя би повлияла върху по-вяло заинтересованите от изборите. От по-ниската избирателна активност ще загуби проектът на Слави Трифонов, защото за него биха гласували хора, които рядко ходят да гласуват и избират опция по обща атрактивност, а не по твърди идеологически сантименти“.
