България ще подкрепя периферните и изоставащи региони и изграждането по-добри връзки между селските и градските райони в новия програмен период
Европа залага на шест приоритета за развитие на регионите и намаляване на дисбалансите в тях в следващите десет години. Те са разписани в Териториалния дневен ред 2030 „Бъдеще за всички места“, който бе приет днес по време на онлайн среща на министрите, отговорни за политиката за териториално сближаване в страните – членки на ЕС, организирана от Германското председателство на Съвета на Съюза.
В срещата на високо ниво България бе представена от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова.
Териториалният дневен ред 2030 е основополагащ стратегически документ за провеждането на регионална политика в ЕС и насърчаващ териториалното сближаване в Европа. С него се подчертава важността на стратегическото пространствено планиране и се цели укрепване на териториалното измерение на секторните политики на всички нива на управление, устойчивото бъдеще за всички населени места и постигането на Целите за устойчиво развитие в Европа.
Балансирано териториално развитие, функционални райони с по-малко неравенства, интеграция и сътрудничество извън административно-териториалните и националните граници, здравословна среда, кръгова икономика и устойчива цифрова и физическа свързаност са шестте приоритета, заложени в документа. Те са ориентирани към специфичните територии, към които следва да бъдат прилагани мерките на държавите за комплексно решаване на предизвикателствата пред тях.
„България изцяло подкрепя Териториалния дневен ред 2030, като важна стъпка в справянето с предизвикателствата на устойчивото териториално развитие. Заложените в документа принципи също ще допринесат за изпълнението на настоящата реформа в регионалната политика в България“, заяви по време на срещата заместник-министър Деница Николова. Тя допълни, че документът дава специален фокус и мерки към функционалните зони, изпълнението на интегрирани проекти и взаимодействие на заинтересованите страни в партньорства за постигането на целите. Така например се извежда направление, ориентирано към осъществяване на мерки над административните граници на населените места, като така фокусът ще бъде поставен върху специфичните предизвикателства и нужди на функционални зони с подобни географски характеристики и ресурси – като планинска, морска, Дунавска, зони с по-слабо развити територии и др.
Заместник-регионалният министър обърна внимание, че основната цел на българското правителството в политиката за регионално развитие е да създаде жизненоважни, силни и устойчиви региони като отговор на неблагоприятните демографски тенденции и задълбочаване на между- и вътрешно-регионалните различия. За тази цел се залага засилване на многостепенното управление, на базирания на мястото подход, на териториалните въздействия и съгласуваност на координирани секторни политики, на сътрудничеството между територии на всички нива. В следващият програмен период инвестициите в регионално развитие ще бъдат фокусирани чрез по-индивидуализиран подход, като се вземат предвид постигнатото ниво на развитие заедно с местните потенциали и проблеми, за да се подкрепят както развитите, така и периферните и изоставащи региони, създавайки по-добри връзки между селските и градските райони. Всички мерки ще бъдат заложени в Интегрираните териториални стратегии за развитие на региони от ниво NUTS 2 с цел увеличаване на икономическия потенциал на регионите и използване на местните ресурси“, каза още Николова.
Предстои по плана да бъдат обявени действия, подкрепящи изпълнението му, свързани с бъдещето на изоставащите региони, секторни политики за пространствените дисбаланси и оценка на териториалните въздействия, значението на малките населени места за териториалното развитие, трансграничните функционални зони, адаптиране към климатичните промени и устойчивостта и др.
