На фона на увеличаването на броя на мигрантите, което създава напрежение в Европейския съюз, държавните и правителствените ръководители на страните членки се очаква да се срещнат в Брюксел следващата седмица, за да обсъдят този въпрос, както и други теми. Във вторник еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон обсъди стените по границите, Шенгенското пространство, Дъблинския регламент и новото миграционно споразумение с кореспонденти от Европейския нюзрум. Това се констатира във водещия материал на Европейския нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски информационни агенции, сред които е и БТА.
Понастоящем Европейският съюз се сблъсква с голям брой мигранти, които пристигат на негова територия. В беседата си с кореспонденти от Европейския нюзрум Илва Йохансон заяви, че през миналата година е било регистрирано рязко увеличение, като в ЕС са пристигнали 330 хиляди незаконни мигранти. Те са дошли от страни като Турция, Индия, Куба, Египет и Мароко.
В същото време близо един милион души са кандидатствали за убежище в ЕС, каза еврокомисарят. Според Йохансон това създава напрежение в някои страни членки, като например Белгия и Нидерландия.
На срещата в Брюксел следващата седмица се очаква държавните ръководители от ЕС да обсъдят някои от належащите въпроси във връзка с миграцията към ЕС. Има някои ключови точки, които най-вероятно няма да бъдат подминати.
Стени по границите, финансирани със средства на ЕС?
Една от темите, които ще бъдат дебатирани, вероятно ще бъде идеята за финансиране на стени по границите със средства от бюджета на ЕС. В интервюто Йохансон каза, че ЕС финансира охраната на границите, но изтъкна, че „построяването на стени и поставянето на бодлива тел по границите на ЕС по много причини не е добро решение“.
„От дълго време се придържаме към принципа си да не финансираме стени и поставянето на бодлива тел. Мисля, че това не бива да се променя. Мисля също обаче, че трябва да възприемем прагматичен подход. Разбира се, повечето средства за охрана на границите идват от националните бюджети и трябва да се фокусираме върху това какъв е най-добрият вариант за изразходване на европейските средства“, каза още Йохансон.
В същото време еврокомисарят не изключва възможността „физическа инфраструктура“ по външните граници на Европейския съюз да бъде финансирана от бюджета на ЕС. Това може да бъде например технология за наблюдение.
Въпреки това през есента на 2021 г. над десет страни от ЕС вече бяха поискали от Европейската комисия физически бариери по границите да бъдат финансирани изцяло или частично от общия бюджет. Тогава Европейската комисия категорично отказа. В по-ново време австрийският канцлер Карл Нехамер поиска два милиарда евро от Комисията за разширяване на бариерата по границата между България и Турция.
Шенген и проверките по вътрешните граници
В Шенгенското пространство, което е зона за свободно пътуване, понастоящем има проверки по границите между страни, които членуват в него, като например по границата между Австрия и Словения.
„Трябва да се отървем от проверките по вътрешните граници“, каза Йохансон по този въпрос. Европейската комисия разговаря с въпросните държави и с техните съседи, за да намери начини за предотвратяване на незаконните влизания и за защита на страните от рисковете в сферата на сигурността, без да се налага да има проверки по вътрешните граници, каза още тя.
На среща с нидерландския премиер Марк Рюте на 26 януари във Виена австрийският канцлер Карл Нехамер заяви, че граничните проверки, които се осъществяват между Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария и Словения, показват, че Шенгенската система за отворени граници се проваля.
Прилагането на Дъблинския регламент и Шенген
В интервюто си с кореспондентите Йохансон подчерта важността на това Шенгенското пространство да функционира добре, като един от елементите на това добро функциониране следва да е ефективното регистрирани на хората, които влизат на територията на ЕС.
„Загрижена съм от факта, че в Австрия например 75% от незаконните мигранти не са били регистрирани никъде, преди да се появят в Австрия. В Нидерландия пък делът на тези хора е 90%“, изтъкна тя.
Съгласно Дъблинския регламент на ЕС мигрантите следва да бъдат върнат в страната, в която за първи път са влезли на територията на ЕС, и молбата им за предоставяне на убежище следва да бъде разгледана от властите на тази страна. Регламентът възлага голямо бреме на Гърция, Италия, Испания и Малта, тъй като голяма част от мигрантите идват в ЕС през Средиземно море.
В продължение на години южните страни от ЕС обвиняват останалите страни членки в липса на солидарност, тъй като много от тях отказват да приемат поне част от десетките хиляди мигранти, които пристигат в ЕС всяка година.
На срещата във Виена на 26 януари нидерландският премиер Марк Рюте поиска да бъде възобновена регистрацията на мигранти на външните граници на ЕС, както повелява Дъблинският регламент, и правилото да бъде спазвано максимално стриктно.
Достъп до Шенгенското пространство
Във вторник Йохансон потвърди, че Румъния и България са покрили критериите за присъединяване към Шенгенското пространство. Тя изрази увереност, че „много скоро“ ще има решение за присъединяването на Румъния и България към него.
В края на миналата година Австрия наложи вето на присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, като заяви, че двете страни не се справят с незаконната миграция през своите външни за ЕС граници.
Ново споразумение по въпросите на миграцията и предоставянето на убежище
В интервюто във вторник комисарят Йохансон заяви, че е отбелязан сериозен напредък по този законодателен пакет. Тя изрази увереност, че всички аспекти на споразумението ще бъдат „решени по време на този мандат“. Мандатът на сегашния състав на Европейската комисия изтича следващата година. В същото време еврокомисарят предупреди, че „ще са необходими още години за прилагането на всичко на практика“.
През септември 2020 г. Европейската комисия предложи т.нар. ново „Споразумение за миграцията и даването на убежище“. Това стана, след като през 2015 и 2016 г. стана ясно, че сегашната система, част от която е задължителното разпределяне на бежанци между страните членки, не работи.
Друг централен въпрос е разпределянето на мигранти, които нямат право да останат. Вътрешните министри от ЕС вече обсъдиха темата миналата седмица. Дебатите, изглежда, ще продължат на предстоящата лидерска среща.
На 26 януари председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен написа писмо до държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС, в което представи идеите си за постигане на успех в миграционната политика в краткосрочен план. Наред с други неща, тя подчерта важното значение на охраната на външните граници, на по-бързите репатрирания и на всеобхватната регистрация на мигрантите, които пристигат в ЕС.
Източник: Владимир Арангелов, БТА
