Логиката на Конституцията е, че не трябва да се правят едновременно президентски и парламентарни избори, тъй като двете институции са създадени с различно срокове на действие – 4 години за Народното събрание и 5 години за президентската институция.
Това обяви преподавателят по конституционно право проф. Екатерина Михайлова пред БНТ.
Но според нея няма забрана, която да възпира провеждането на избори 2 в 1. Решението за това е политическо и то е свързано с финанси и технически проблеми – дали избори изобщо могат да се организират по отделно.
„При всички положения, ако се проведат заедно (изборите), ще имаме улеснение – технически най-вероятно, но ще имаме сливане на кампании. Идеята е за всеки избор да можем да сме достатъчно информирани. Честните избори са информирани избори за гражданите“, обясни бившият председател на парламента.
Вчера изпълнителният директор на „Сиела Норма“ Веселин Тодоров обяви, че ако изборите за президент и парламент се проведат отделно, цената ще е около два пъти по-висока. Разделянето им ще струва около 60 млн. лв. на държавата. Фирмата е подготвила софтуер за избори две в едно при сценарий един комплект карти. Ако ЦИК обаче реши да има отделни смарт карти за различните видове избори, процесът става по-сложен и може да няма възможност да бъдат доставени толкова голям брой карти.
„Много се надявам във времето до връчването на мандата от страна на президента, политическите сили да намерят решение, каквото и да е това решение. И това решение да бъде ясно, публично пред българските граждани, защото наистина влязохме в една ситуация, в която се създава голям проблем за институциите да си вършат работата“, коментира Екатерина Михайлова.
Тя поясни, че българската Конституция казва ясно в какъв срок президентът може да възложи третия мандат за съставяне на правителство, макар в основния закон да няма краен срок за това докога третата политическа група може да го направи.
„Аз очаквам да протече процедурата в рамките на един разумен срок. Под разумен се имам предвид да не е прекалено дълго, защото тогава се създава и напрежение, и подозрение, че се прави с цел някакви други интереси“, допълни още Михайлова.
Екатерина Михайлова не изключи вероятността от конституционна криза, ако парламентът не определи навреме дата за президентския вот.
„Ако бях народен представител и от мен ако зависеше нещо, бих направила всичко възможно колкото може по-бързо да бъде гласувана датата за президентските избори. Няколко пъти ваши колеги ме питат – възможно ли е да има конституционна криза. Да, ако парламентът не определи дата за президентските избори, тогава вече наистина имаме конституционна криза. Добре е този въпрос да бъде решен, да бъде изяснен, да бъде публично заявен и гласуван от народните представители“, каза тя.
Михайлова коментира и ситуацията около изслушванията на главния прокурор в Народното събрание.
„Според мен тези аргументи, които сега чуваме, не са състоятелни, защото всичко това е назад във времето. От 2015 г. прокуратурата и фигурата на главния прокурор с докладите и информацията, която се получава, е нещо, което не е тайна, то е за да можем да знаем всички начини, по които работи тази институция“, обясни тя.
Според нея главният прокурор може да бъде изслушван в комисиите, създадени в парламента, и в това няма нищо противоконституционно. Тя обяви, че отдавна е привърженик на извеждането и поставянето на прокуратурата в положение на автономност и повече отчетност.
