В древността
В Египет през 1700 г. пр. Хр. е известно, че вода, кал, остатъци от животински и растителни мазнини, са били използвани за смазване на пързалки и оси на каретки. Не е известно кога са привлекли вниманието на човека, но факт е, че петролът, както и асфалтът, и битумът, са били известни от зората на цивилизацията.
Навуходоносор използвал битум като легиращ материал при изграждането на известните Висящи градини на Вавилон. Той е бил използван и за водоустойчив Ноев ковчег. Египтяните са го използвали за балсамиране на мъртвите и за изграждане на пирамиди, докато гърците и римляните са го използвали за военни цели.
Търговска употреба
Едва през XVIII век, обаче, маслото започва да се използва в търговската мрежа, във фармацевтичната индустрия и в осветлението, за да стигне в развитието си по-късно и до моторно масло, използвано за днешните автомобили.
Като лекарство, то служи като сърдечен тоник и лек за камъни в бъбреците, докато външната му употреба се използва за борба с болки, спазми и други заболявания.
До средата на миналия век все още нямаше смела за времето идея за пробиване на петролни кладенци. Първите опити са направени в САЩ, с Едуин Л. Дрейк. Той се бори с няколко технически трудности, дори го наричаха „Дрейк, лудият“. След месеци сондажи, Дрейк открива петрола, на 27 август 1859 г. След пет години не по-малко от 543 компании бяха регистрирани в САЩ, предадени на новия и печеливш клон на дейност.
В Европа, успоредно с фазата на Дрейк, процъфтява намалената петролна промишленост, която страда от острата конкуренция на въглища, лигнитни въглища, торф и катран – суровини, които тогава се разбират като благородни. По това време в градските райони са използвали восъчни свещи, лампи от китово масло и газово и въглищно осветление. Междувременно в провинцията хората се събуждали със слънцето и заспивали на тъмно поради липсата на нощно осветление. И така, керосиновите лампи заради ниската си цена, са отворили нови перспективи за селския човек, главно, позволявайки му да чете и пише през нощта.
Пътят на моторното масло
Изобретението на бензинови и дизелови двигатели, за които било нужно моторно масло, през миналия век означава, че други деривати, дотогава презирани, започват да имат нови приложения. Така с течение на времето петролът се утвърждава като ефективен източник на енергия. Днес, в допълнение към голямото използване на неговите производни, с появата на нефтохимикали, се появиха стотици нови продукти, много от които се използват ежедневно, като пластмаси, синтетични каучуци, бои, оцветители, лепила, разтворители, детергенти, експлозиви, фармацевтични продукти, козметика и др. С това петролът, в допълнение към производството на гориво и енергия, стана от съществено значение за полезността и комфорта на днешния живот.
Историята на петрола в Бразилия започва в Бахия, където през 1858 г. се предоставя на Хосе Барос Пиментел правото да извлича битумен минерал за производството на керосин за осветление, на земя, разположена на брега на река Марау, в провинция Бахия.
Смазочни масла
Един от най-благородните продукти, получени от петрол, е смазочното масло. Неговата функция е да образува филм, който предотвратява директния контакт между две повърхности, които се движат относително една към друга, намалявайки триенето и предотвратявайки износването на телата, удължавайки техния полезен живот.
Смазочните масла могат да бъдат от животински или растителен произход (мастни масла), петролни производни (минерални масла) или лабораторно произведени (синтетични масла), а също така могат да се състоят от смес от два или повече вида (комбинирани масла).
Двигателните масла се получават от рафинирането на суров петрол.
Методите за рафиниране на петрол не позволяват директно получаване на всички видове смазочни масла, от които се нуждае пазарът, а само на няколко основни функции. Те, смесени заедно в различни пропорции и други вещества, наречени добавки, осигуряват голямо разнообразие от продукти за различни приложения. С еволюцията на смазочните материали те започнаха да натрупват нови функции като защита срещу ерозия, помощ за уплътнения, пренос на топлина, отстраняване на нежелани продукти от системата и т.н.
