Отпъдъци, изхвърлени от Международната космическа станция, изгоряха зрелищно в нощното небето над Калифорния, предаде ДПА.
В първия момент калифорниецът Джеф Уотърс и приятелите му не били сигурни какво да мислят за проблясващите светлини, които пресекли нощното небе над Сакраменто късно в петък. Около 21:30 ч. се появили около седем метеоритни пламъка, които отвлекли вниманието на младежите от продължаващото веселие по случай Деня на Свети Патрик, се вижда във видеото, което Уотърс направил. „Изглеждаше безумно“, разказва той в писмено изявление за в. „Таймс“. „Помислихме си, че може би е нещо свързано със „Старлинк“ или „Спейс Екс“, или нещо подобно, но не бяхме сигурни“, спомня си той.
Оказва се, че зрелището е създадено от пламтящи „орбитални отломки“, които отново навлизат в земната атмосфера над Северна Калифорния, след като са прекарали години в орбита около Земята, изхвърлени от Международната космическа станция през 2020 г., обяснява астрономът Джонатан Макдауъл от института „Смитсониън“. „Знаехме, че този обект ще навлезе отново в атмосферата по някое време този уикенд, но не знаехме точно кога“, каза Макдауъл. Обикаляйки със скорост от 27 000 километра в час, такъв „космически боклук“ е трудно да се проследи точно, каза той и добави, че доста често този тип отломки – последици от изстрелвания или останали от космически изследвания – се връщат в атмосферата в така нареченото „неконтролирано връщане“. „Светлината в небето е кинетичната енергия, която се разсейва“, обясни Макдауъл.
Конкретното оборудване, изгоряло над Калифорния, е 683-килограмово комуникационно устройство, изстреляно от Япония през 2009 г. и прикрепено към Международната космическа станция, каза Макдауъл. То е предавало информация на Земята в продължение на около осем години, но станало ненужно, след като координиращият го сателит бил „пенсиониран“. През 2020 г. астронавтите на МКС изхвърлиха устройството от космическата станция, слагайки началото на дългогодишното му пътуване обратно към Земята, обясни астрономът.
По данни на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ всяка година в атмосферата навлизат повече от 200 космически боклука и въпреки че много от тях напълно изгарят и се разпадат при повторното си влизане в атмосферата, по-голямата част от тях падат в океана невидимо. С увеличаването на разпространението на подобни космически боклуци вероятността отломки да паднат по опасен начин – да ударят хора или критична инфраструктура – също се увеличава, въпреки че тези шансове все още остават малки, обясни Макдауъл. Той каза още, че би искал екипите, които изстрелват такова оборудване, да вземат повече мерки за безопасност, особено когато отломките могат да включват по-големи парчета.
Източник: Христо Кьосев, БТА
