събота, май 25, 2024

Нобелов лауреат разкрива тайните на живота в пет глави

Трябва да четете

Доц. Наталия Киселова: Остава привкус за политизиране на Конституционния съд

"Остава привкус за политизиране на Конституционния съд, защото колективеният орган решава предимно политически проблеми, заяви доц. Наталия Киселова в ефира на БТВ.

Тагарев: В САЩ обсъдихме разполагането на ПВО и противокорабни ракети у нас

„Обсъждах в САЩ възможностите за разполагането на съюзнически противовъздушни и брегови противокорабни ракетни комплекси за усилване на отбранителните способности на България“. Това...

Нетаняху: Израел няма да спре офанзивата, докато не осъществи целите си за унищожаване на „Хамас“

Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично отхвърли натиска на Съединените щати за палестинска държава. На пресконференция, излъчена по националната телевизия,...

Ракети бяха изстреляни от Газа към Южен Израел

Ракети бяха изстреляни снощи от Газа към Южен Израел. В отговор израелските сили за отбрана съобщиха, че са унищожили...

„Какво е животът?“ от Пол Нърс е най-доброто въведение в съвременната биология.

Британският генетик и биолог Пол Нърс остава в историята като откривателя на някои от най-важните гени, които контролират деленето на клетките. И едва ли има човек, който да успее да създаде по-достъпно и увлекателно въведение в съвременната биология и нейните загадки.

На български език се появява луксозното издание на „Какво е животът?“, в което носителят на Нобелова награда за физиология или медицина хвърля светлина върху 5 от основните характеристики на живота и това, което задвижва неговата поява и развитие преди милиарди години.В тази забавна и информативна книга ученият обединява по нов начин вече познати или нови идеи, за да развие принципите, които определят живота на Земята.

Позовавайки се на собствените си лабораторни изследвния – догадките, неуспехите, сполуките и редките мигове на прозрение – както и опита на учени от цял свят, променили облика на съвременната наука, Пол Нърс разглежда в пет глави някои от основните стъпъла по пътя към по-задълбоченото разбиране на природата:  „Клетката“, „Генът“, „Еволюцията чрез естествен отбор“, „Животът като химия“ и „Животът като информация“.

В изданието са разгледани и някои от приложенията на биологичните знания и как те пораждат трудни компромиси, морални дилеми и понякога непредвидени последици.

„Какво е животът?“ е за любопитни читатели, които тепърва искат да открият магията на биологията или просто да научат тайните на огромното разнообразие на живота около нас.

С чувство за хумор, множество любопитни и полезни факти, както и немалко вълнуващи и куриозни истории, Пол Нърс се заема с трудната задача не само  да обясни на достъпен език  мястото на човека в милиардите години развитие на живота, но и връзката ни с всички живи организми на планетата. И успява да го направи със завидна лекота!

Из „Какво е животът?“ от Пол Нърс
II. Генът
Проверката на времето
Имам две дъщери и четирима внуци и всеки от тях е единствена по рода си личност. Напри¬мер едната ми дъщеря – Сара, е телевизионна продуцентка, а другата – Емили, е професорка по физика. Но има и белези, които дъщерите ми и децата им споделят помежду си и с жена ми Ан или с мен. Семейната прилика може да бъде силна или трудно видима – ръст, цвят на очите, форма на устата или носа, дори опреде¬лени жестове или изражения на лицето. И тук има изменчивост, но приемствеността между поколенията е неоспорима.
Приликата между родители и потомство е отличителна черта на всички живи същества. Нарича се наследственост и е забелязана от¬давна – още от Аристотел и другите антични мислители, но естеството ѝ дълго остава упо¬рита загадка. В различните периоди се предла¬гат различни обяснения, някои от които днес звучат малко странно. Например Аристотел предполага, че майката само влияе върху раз-витието на децата в утробата ѝ по същия начин, по който свойствата на дадена почва влияят върху растежа на растенията, поникнали от попаднали в нея семена . Други предполагат, че „кръвта се смесва“, т.е., че децата унаследя¬ват смесица от белезите на двамата си родите¬ли в равни количества.
Истинското разбиране на наследствеността става възможно едва с откриването на гени¬те. Освен че ни позволяват да разберем слож¬ната смесица от прилики и индивидуални различия, която наблюдаваме в семействата, гените са ключовият източник за информация как се изграждат, поддържат и размножават живите клетки и образуваните от тях по-слож¬ни организми.
Първият успял донякъде да разбули тайни¬те на наследствеността е Грегор Мендел – мо¬нах и впоследствие абат на манастир в Бърно, днешна Чехия. Той обаче не изследва унаследя¬ването при човека с неговата объркваща слож¬ност, а провежда внимателно замислени опити с грах. Идеите му ще доведат до откриването на това, което днес наричаме гени.
Мендел не е първият, който чрез научни опити търси отговор на въпросите за унаследяването, нито дори първият, който използва растение като обект. Други изследователи пре¬ди него са кръстосвали растения и са описвали как някои от белезите им се предават в поколенията по неочаквани начини. Кръстоската между две различни родителски форми по¬някога прилича на смесица от тях. Например кръстосването на растение с червени цветове с растение с бели цветове може да даде поко¬ление с розови цветове. Но в други случаи някои белези като че ли винаги доминират в определено поколение – и тогава потомството на растение с червено-виолетови и растение с бели цветове ще има червено-виолетови цве¬тове. Ранните изследователи събират цял куп любопитни данни, но никой от тях не успя¬ва да стигне до задоволително разбиране как действа наследствеността при растенията, а камо ли да обясни как работи тя при всички живи същества, включително при човека. Точ¬но това започва да разкрива Мендел със своите изследвания върху граха.
През 1981 г., в разгара на Студената война, отидох „на поклонение“ в августинския манастир в Бърно да видя къде е работил Мендел. Това бе много преди манастирът да стане ту¬ристическа атракция, каквато е днес. Градина¬та – доста обрасла по онова време – беше нео¬чаквано голяма. Можех лесно да си представя многобройните редове грах, които някога е от¬глеждал Мендел. Той следва физика във Виен¬ския университет, макар да не успява да вземе държавния изпит за учител. Научното му об¬разование обаче си казва думата. Мендел явно разбира, че се нуждае от солидна база данни: сред голямо множество опитни обекти по-лес¬но се забелязват важни закономерности. Ня¬кои от опитите му включват 10 000 грахови рас¬тения. Никой от изследователите преди него не е прилагал такъв безкомпромисен и всеоб¬хватен количествен подход.
За да опрости опитите си, Мендел се съсредоточава само върху белези, които показ-ват ясни разлики. В продължение на няколко години той внимателно записва резултатите от кръстосванията, които извършва, и вижда закономерности, убегнали на другите изсле¬дователи. И най-важното – той забелязва ха¬рактерни количествени съотношения между граховите растения, които проявяват даден бе¬лег (например определен цвят на венчелистче¬тата или форма на семената), и тези, при които белегът липсва. Една от решаващите стъпки, направени от Мендел, е да опише тези съотно-шения с математически изрази. Това го води до допускането, че мъжките и женските поло¬ви клетки, разположени съответно в прашеца и плодниците, съдържат съставки, наречени от него „елементи“, които определят различ¬ните белези. „Елементите“ в половите клетки произлизат от растенията родители, а когато се съберат заедно при оплождането, задават белезите на следващото поколение растения. Мендел обаче не знае какво представляват еле¬ментите, нито как действат.
По любопитно съвпадение друг именит биолог – Чарлз Дарвин, прави опити с кръс-тосване на растението кученце приблизително по същото време като Мендел. Дарвин наблю¬дава подобни съотношения, но не се опитва да разтълкува значението им . Така или иначе работата на Мендел е почти изцяло пренебрег¬ната от съвременниците му и ще мине цяло по¬коление, преди някой да го вземе на сериозно.

Други новини

Последни новини

Доц. Наталия Киселова: Остава привкус за политизиране на Конституционния съд

"Остава привкус за политизиране на Конституционния съд, защото колективеният орган решава предимно политически проблеми, заяви доц. Наталия Киселова в ефира на БТВ.

Тагарев: В САЩ обсъдихме разполагането на ПВО и противокорабни ракети у нас

„Обсъждах в САЩ възможностите за разполагането на съюзнически противовъздушни и брегови противокорабни ракетни комплекси за усилване на отбранителните способности на България“. Това...

Нетаняху: Израел няма да спре офанзивата, докато не осъществи целите си за унищожаване на „Хамас“

Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично отхвърли натиска на Съединените щати за палестинска държава. На пресконференция, излъчена по националната телевизия,...

Ракети бяха изстреляни от Газа към Южен Израел

Ракети бяха изстреляни снощи от Газа към Южен Израел. В отговор израелските сили за отбрана съобщиха, че са унищожили...

Вили Лилков: Няма управляващи и опозиция в СОС – търсим начин да започнем работа

В момента няма управляващи и опозиция в СОС - ние търсим разумно мнозинство, което казва, че общинският съвет трябва да започне работа,...